По време на Мексиканската революция (1910-1920), една от най-кръвопролитните в историята на страната, се откроява личност, известна със своя военен талант и смелост. Той повежда своите войски срещу правителствените гарнизони и постига редица победи срещу диктаторския режим. Благодарение на успехите си постепенно се превръща в любимец на народа и по-късно е възприеман като национален герой. Тази личност е Панчо Виля.
Истинското му име обаче е Хосе Доротео Аранго Арамула. На 5 юни 1878 г. Панчо Виля се ражда в бедно семейство на работници, живеещи и работещи в хасиенда.
Ранният му живот е белязан от множество трудности, които до голяма степен определят по-нататъшната му съдба.
Три След като убива мъж, нападнал сестра му, Виля се превръща в беглец. По-късно приема името на известен бандит. Първоначално той става известен като "благороден" разбойник, който ограбва богатите и раздава плячката на бедните.
През 1910 г. Виля преминава от разбойник към революционен водач, като се присъединява към мексиканския революционен лидер Франсиско Мадеро в борбата срещу потисническия режим на мексиканския офицер и политик Порфирио Диас по време на революцията в страната.
С времето той се доказва като талантлив военен лидер, който постига значителни победи, включително превземането на Сиудад Хуарес, довеждайки до оставката на Диас.
Историците определят наследството на Виля като сложно за определяне. Според изследователите много мексикански селяни го възприемат като народен герой заради борбата му срещу неравенството. Въпреки това действията му често се отличават с жестокост, поради което той остава в историята и със своите сурови методи.
След години на конфликти през 1920 г. Виля прекратява въоръжената си борба и се оттегля от политическия живот, като живее спокойно до убийството си през 1923 г. Животът и действията му продължават да предизвикват различни тълкувания и дебати, отразявайки многопластовото му влияние върху мексиканската история.
Кой е Хосе Доротео Аранго Арамула?
Панчо Виля се ражда в голямо имение, или хасиенда, в Сан Хуан дел Рио, Мексико. Той е кръстен Хосе Доротео Аранго от родителите си, които работят в имението. Той е най-голямото от пет деца в семейството.
Като малко момче Хосе сам се научава да язди коне, да изследва планинския терен около дома си и придобива ценни умения, които по-късно му позволяват да оцелее като беглец и като революционер.
Баща му умира, когато той е едва на 15 години, и момчето поема ролята на глава на семейството. Налага му се да напусне училище и да помага на майка си. Работи различни професии като арендатор, водач на товарни мулета, месар, зидар и по-късно като надзирател в железопътна компания от Съединените щати.
Няколко години по-късно когато собственикът на хасиендата, злоупотребява със сестра му, Хосе го застрелва и впоследствие е арестуван. Той успява да избяга в планините на северно Мексико и започва живота си като разбойник.
Там се присъединява към група бандити, водена от Игнасио Пара, и приема името на прочут бандит от началото на 19-и век - Панчо Виля.
Новият живот на Панчо Виля
След като Пара е убит, Виля става водач на собствена банда и си създава репутация на "благороден" разбойник, който ограбва богатите и раздава плячката на бедните. По това време дейността му включва обири на банки и влакове, както и убийства на онези, които оспорват разбойническия му начин на живот.
От около 1896 до 1909 г. Виля разширява влиянието си до щата Чиуауа, в северната част на Мексико по границата със Съединените щати.
През 1910 г. обаче той изоставя кариерата си на разбойник, за да се присъедини към политика Франсиско Мадеро в революцията срещу диктатора на Мексико Порфирио Диас.
По време на бунта Виля, който няма образование, но може да чете и пише, проявява изключителни способности на военен лидер и организатор.
В съчетание с това колко добре познава земята и хората в северно Мексико, тези качества му позволяват да предостави на Мадеро дивизия от обучени войници под свое командване.
След успеха на революцията Виля остава в нередовната армия.
Възходът на Виля по време на Мексиканската революция
До май 1911 г. Виля затвърждава репутацията си с впечатляваща победа над федералните войски, когато превзема Сиудад Хуарес.
Контролът над този град от бунтовническата армия принуждава Диас да подаде оставка и да замине в изгнание, а Мадеро поема президентския пост.
Отстъпвайки пред исканията на новия президент, Виля неохотно се съгласява да служи под командването на генерала на Мадеро - Викториано Уерта. Скоро обаче той оспорва авторитета на Уерта и е арестуван, а след това осъден на смърт.
През юни 1912 г., докато пуши традиционната последна цигара преди разстрела, Виля получава помилване в последния момент от Мадеро.
След това е прехвърлен в затвора в Мексико Сити. Там той търси помощта на съкилийник, за да подобри уменията си по четене и писане.
През декември същата година Виля и неговият учител успяват да избягат от затвора. Поемайки на север, Виля напуска Мексико и преминава в Съединените щати през град Ел Пасо в щата Тексас. Там организира свои поддръжници с цел да премахне Уерта, когото смята за предател на идеалите на революцията, и планира завръщането си в Мексико.
През март 1913 г. до Виля достига новината, че Уерта е убил Мадеро и е узурпирал президентството. Действайки въз основа на тази информация, Виля събира силите си, отново влиза в Мексико и започва борба срещу властта на Уерта.
До октомври той се утвърждава като безспорен лидер на силите, които се противопоставят на Уерта в северната част на страната. Демонстрирайки забележителни военни умения и използвайки дръзки стратегии, Виля и неговата армия прогонват силите на Уерта от щата Чиуауа.
В края на 1913 г., в една от най-кървавите битки на Мексиканската революция, Виля отново превзема Сиудад Хуарес.
По време на неговото управление в града, той предприема реформи, които увеличават снабдяването с храна, подобряват водоснабдителната система и ремонтират електроцентралата, за да осигурят електричество за обществени и частни нужди.
До 1914 г. Виля получава прозвището "Кентавърът на Севера" (El Centauro del Norte). Той става символ на революцията за своите сънародници.
Воден от желанието да върне Мексико на мексиканския народ и без да следва строга идеологическа програма, той успешно командва войските си в победи срещу правителството на Уерта.
Първоначално по време на ранните етапи на революцията Виля търси приятелството и благоволението на Съединените щати. Макар и необразован и непретенциозен генерал, той разбира значението на пропагандата и публичността за спечелване на благоприятно обществено мнение в САЩ.
Когато през 1914 г. президентът Удроу Уилсън нарежда окупацията на пристанищния град Веракрус след инцидент с кораб на американския флот, Виля единствен сред мексиканските лидери отказва да осъди действията на Уилсън. По това време Съединените щати гледат на Виля като на единствения революционер, способен да установи и поддържа ред в Мексико, но се колебаят да признаят ясен лидер.
Конфликтът с Венустиано Каранса
В средата на 1914 г. бунтовници, подкрепяни от Съединените щати, свалят режима на Уерта От този момент нататък в политическия климат в Мексико настъпва абсолютен хаос. Макар спорове между различните фракции да се появяват и по-рано, дълбоките различия в посоката и целите довеждат до това, че към 1915 г. революцията се превръща в анархия, белязана от граждански войни в различни части на страната.
През този период на силно кръвопролитие и разрушения конфликтът между революционния лидер Венустиано Каранса и Виля нараства до краен предел в борбата за власт.
Каранса, като водач на голяма бунтовническа група, наричаща се Конституционалисти, и Виля, като командир в Чиуауа, и двамата претендират за властта над Мексико.
Неспособността да се разреши този спор подкопава политическата стабилност на страната. В основата на техния конфликт стои съществена разлика във възпитание, образование и характер.
Виля, който е колоритен, нетрадиционен и понякога груб бандит, превърнал се в генерал, заклеймява надмощието на изтънчения и добре възпитан Каранса.
Но след като генерал Алваро Обрегон, поддръжник на Каранса, побеждава "Кентавърът на Севера" в битката при Селая през април 1915 г., влиянието на Виля започва да отслабва. Малко след това президентът Уилсън признава правителството на Каранса като законната власт в Мексико.
След неуспешно настъпление срещу град Сонора Виля извършва едно от най-известните си действия. Той напада американски граждани в Мексико. Американският президент Удроу Уилсън признава Каранса за президент на Мексико и му изпраща оръжие.
Виля подозира, че между тях двамата ще се проведат тайни договорености, които ще превърнат Мексико в протекторат на Съединените щати.
През януари 1916 г., в опит да саботира отношенията между Уилсън и Каранса, Виля нарежда на хората си да нападнат влак с американци на борда, при което са убити 18 американци.
Два месеца по-късно силите на Виля нападат град Колумбъс, щата Ню Мексико. Хората на мексиканския революционер подпалват града и убиват около 17 американци. Уилсън отговаря, като изпраща генерал Джон Пършинг в Мексико със задача да залови Виля жив или мъртъв.
Отново беглец, Виля използва познанията си за местността и съчувствието на местните жители, за да бъде винаги една крачка пред преследвачите си.
По време на една засада е ранен и трябва да се укрие в пещера. Американците осъзнават, че мексиканеца ще е много труден за залавяне и за това до февруари 1917 г. Пършинг получава заповед да се изтегли. Междувременно американската операция спомага за това Виля да се превърне в още по-голям герой за повечето мексиканци.
Последните му години и смърт
След изтеглянето на американските сили Виля продължава да се сражава срещу Каранса, който през 1920 г. е убит от собствените си привърженици, докато се опитва да избяга към Веракрус.
Новият временен президент Адолфо де ла Уерта предоставя на Виля амнистия и му дава хасиенда в Канутильо, Дуранго, в замяна на това да разоръжи хората си и да се оттегли от обществения живот.
До този момент Виля има няколко жени и поне 20 деца. Заобиколен от многобройното си семейство революционерът решава да се посвети на спокойния и мирен живот в Канутильо.
Три години по-късно обаче той е убит по време на засада от негови врагове, които той си е спечелил в множеството боеве. Това се случва, докато се прибира с автомобила си към дома след посещение в град Парал.
