Филопемен е изтъкнат древногръцки пълководец на Ахейския съюз през елинистическия период, известен със своето военно майсторство и стратегическо лидерство.
Той започва кариерата си като наемен военачалник в Крит и придобива значително признание за ролята си в битката при Селасия през 222 г. пр.н.е., където демонстрира тактическите си умения срещу Спарта. Ахейският съюз се стреми към обединение на Пелопонес, което често е възпрепятствано от спартанската съпротива.
Военната кариера на Филопемен включва значими победи, сред които разгрома на спартанския тиранин Маханидас по време на битката при Мантинея през 207 г. пр.н.е., както и по-късните му сблъсъци с тиранина Набис.
Ключов елемент от наследството на Филопемен е неговата решимост да интегрира Спарта в Ахейския съюз, като същевременно запази автономията на съюза от римско влияние. Усилията му да осигури членството на Спарта са особено значими след убийството на Набис през 193 г. пр.н.е. Филопемен намира края си през 182 г. пр.н.е. като пленник на бунтовнически сили в Месена.
Почитан от съвременниците си и от по-късни историци, той е считан за последния велик пълководец на Древна Гърция, а приносът му към независимостта и единството на Ахейския съюз се помни като връх в елинистическото военно лидерство.
Филопоймен се ражда през 253 г. пр.н.е. в Мегалополис. Това е един от най-големите градове в Аркадия. Баща му, Кравгис, умира, когато Филопемен е още дете. Грижите за него са поверени на Клеандър, който е приятел на баща му и изгнаник от Мантинея.
Момчето получава образование от мегалополски философи. И двамата са ревностни демократи и организират убийството на Аристодем, който е тиранин на Мегалополис . Така Филопемен израства с дълбоко уважение към демократичните ценности.
Филопемен за първи път се изявява на тридесетгодишна възраст, когато Мегалополис е нападнат от спартанския цар Клеомен III през 223 г. пр.н.е. Жителите на града са изненадани от нощната атака, а спартанците пробиват защитата и завземат агората.
Според древногръцкия историк Плутарх, който описва живота на пълководеца, в битката Филопемен "се сражава с енергия и дързост", но защитниците са твърде малобройни. Когато става ясно, че градът е загубен, той предприема смела атака, за да отвлече вниманието на врага и да позволи на мнозина мегалополци да избягат. По-късно и самият той успява да се измъкне, въпреки че е ранен и губи коня си.
Съюзна армия от македонци, ахейци и други гърци настъпва срещу Спарта при Селасия през 222 г. пр.н.е. Според древногръцкия историк и военачалник Полибий съюзните сили, водени от македонския цар Антигон III Досон, наброяват 28 000 пехотинци и 12 000 конници.
Контингентът от Мегалополис, предвождан от Керкидас, е 1000 души и е въоръжен "по македонски образец". Филопемен е разположен с македонската и ахейската конница на единия фланг на армията. До него се намират илирийски наемници, които защитават уязвимия промеждутък между пехотата и кавалерията.
Спартанската армия се състои от около 20 000 пехотинци и 650 конници. Клеомен правилно предвижда, че Антигон ще настъпи към Спарта по пътя през Селасия. Той заповядва на войските си да заемат позиции в прохода между хълмовете Евас и Олимп. Укрепява височините и разполага конницата и наемниците на равнината, където пътят следва течението на река Ойнус.
След битката при Селасия Филопемен прекарва следващото десетилетие като воин в Крит. Впечатлен от представянето му, Антигон му предлага офицерска длъжност в македонската армия, но Филопоймен отказва, предпочитайки службата като наемник.
За престоя му в Крит се знае малко. Войната на планинския остров обаче се различава значително от тази на континента. Докато в континентална Гърция има достатъчно равнинни терени за класически сражения, в скалистия Крит доминира партизанската война.
Самите критяни са прочути стрелци и предлагат услугите си като наемници из цялото Средиземноморие. Макар дейността на Филопемен там да остава до голяма степен неизвестна, критският начин на воюване очевидно повлиява по-нататъшното му развитие като пълководец, тъй като десет години по-късно той въвежда нови тактики при завръщането си на континента.
Филопоймен се връща в континентална Гърция през 210 г. пр.н.е. и получава общото командване на ахейската конница. Тук се проявява не само като военачалник, но и като реформатор. Според Плутарх той заварва ахейската конница в окаяно състояние - без опит и кураж.
Освен това тя е силно корумпирана, като някои мъже плащат на други да заемат мястото им. Филопемен въвежда система от награди и наказания, за да насърчи стремежа към воинско съвършенство. Той организира учения и състезания, често пред публика, за да подобри уменията и бойния дух на войниците.
Скоро му се предоставя възможност да изпита решимостта на хората си. В по-широкия контекст на Първата македонска война между Римската република и Македония Ахейският съюз се оказва във война с Етолийския съюз и град-държавата Елида.
Ахейците се изправят срещу армия от етолийци и елейци край река Лариса, на границата с Елида, предвождани от Дамофант. В хода на битката реформираната ахейска конница се сражава добре, а Филопоймен отново се отличава със своята храброст.
През 209 г. пр.н.е. Филопемен е избран за стратег или по-просто генерал на Ахейския съюз. Това е най-висшата военна и изпълнителна длъжност в съюза. Той печели поста благодарение на военната си репутация и реформаторските си способности, които укрепват армията и повишават авторитета му сред ахейците.
Кой всъщност е този съюз?
Ахейски съюз е федерация от гръцки градове-държави в северния и централния Пелопонес, която изиграва ключова роля в политическата история на елинистическа Гърция. Първоначално съществува в по-ранна форма през класическата епоха, но е възстановен през III век пр.н.е. с цел да осигури колективна сигурност и политическо сътрудничество между полисите.
Съюзът има федерална структура със събрание на гражданите, съвет и ежегодно избиран стратег, който изпълнява ролята на главнокомандващ. Основната му цел е обединението на Пелопонес и ограничаването на спартанското и по-късно на македонското влияние.
В своя разцвет Ахейският съюз се превръща в най-значимата политическа сила в Южна Гърция, но в крайна сметка влиза в конфликт с нарастващата мощ на Рим, което води до поражението му в Ахейската война и окончателното включване на Гърция в състава на Римската държава през 146 г. пр.н.е.
И така след като Филопемен успява да се издигне до позцията си на стратег, той умело я използва, за да въведе мащабни реформи в ахейската армия. Реформира пехотата или по образец на класическата гръцка хоплитска фаланга, или по македонски модел, отличаващ се основно с използването на по-дългите сариси.
През 207 г. пр.н.е. Филопемен повежда ахейската армия срещу спартанския тиранин Маханид в битката при Мантинея. Началните действия не са в негова полза. Маханид насочва конницата си срещу леко въоръжените предни части и наемниците, разположени пред основната ахейска линия. Ахейците са твърде леко въоръжени, за да отблъснат конницата, и бързо са разпръснати.
За щастие на ахейците, Маханид действа твърде прибързано и преследва бягащите отвъд главната бойна линия. Това позволява на Филопемен да настъпи срещу спартанската пехота, която бездейства на хълм. Основните спартански сили, наблюдавали преследването, не очакват нападение. Ахейците ги обхождат по фланговете и според Плутарх избиват около 4000 души.
Маханид, осъзнал поражението, се опитва да избяга, но е лично преследван от Филопемен, който го поразява с копие, когато тиранинът се опитва да премине през наводнен ров с коня си. Ахейците отбелязват победата със статуя на Филопоймен в Делфи. По-късно, когато той присъства на Немейските игри, публиката го посреща с аплодисменти.
Към 201 г. пр.н.е. Ахейският съюз и Спарта отново са във война. Набис, последният независим владетел на Спарта, успява да превземе ахейския град Месена. Действащият тогава ахейски стратег Лисип е предпазлив и смята, че опитът да бъде спасена Месена е твърде рискован.
В отговор на неговото бездействие Филопемен отново е избран за стратег. Същата година той успява да отблъсне Набис от Месена и да го победи при Тегея.
След като прогонва Набис, Филопемен се връща в Крит през 199 г. пр.н.е. В продължение на шест години командва като наемен пълководец войските на Гортина. По време на отсъствието му Набис подновява военните действия срещу ахейците.
Самият Мегалополис е обсаден, а гладуващите жители са принудени да отглеждат посеви във всяко свободно пространство в рамките на градските стени, за да оцелеят.
Филопемен остава в Крит и първоначално не се завръща, за да защити родината си. За щастие на ахейците, римска армия под командването на Тит Квинкций Фламинин води кампания срещу спартанците между 196 и 194 г. пр.н.е., което принуждава Набис да се откаже от много от завоеванията си.
Филопемен се връща в континентална Гърция навреме за новия кръг на военни действия между Ахейския съюз и Спарта. Мегалополците са толкова разгневени от отсъствието му в трудния момент, че едва не го лишават от гражданство. Но предвид нуждата си от него, през 192 г. пр.н.е. отново го избират за стратег.
Първоначалните операции срещу Спарта са неуспешни. Ахейците губят морска битка, което осуетява опитите на Филопемен да освободи лаконийския град Гитий от спартанската обсада. Набис, уверен че няма да бъде нападнат по море, изтегля една трета от войските си от Гитий.
Виждайки възможност, Филопемен изпраща отряд леко въоръжени бойци от прашкари, стрелци и пелтасти с малки лодки, за да извършат нощен десант близо до спартанския лагер. От мястото на дебаркиране те изненадват напълно спартанците и подпалват лагера, хвърляйки запалени факли.
Войната със Спарта завършва с ахейска победа. Набис е убит от етолийски отряд, изпратен уж да му помогне. Филопемен незабавно настъпва към Спарта и я принуждава да се присъедини към Ахейския съюз. През 188 г. пр.н.е. той отново влиза в града и премахва прочутата спартанска система за военно възпитание.
На седемдесетгодишна възраст Филопемен отново е избран за стратег. Изтощен от години войни, той повежда армия срещу бунтовници в селото Колонис, въпреки че страда от треска. По време на битката той и конницата му са изненадани.
Филопемен няколко пъти се хвърля в атака, за да спаси хората си, но е съборен от коня си и пленен. Опитният военачалник е принуден да изпие отрова и умира в плен през 182 г. пр.н.е.
Ахейците са дълбоко покрусени от смъртта му и издигат негови статуи в градовете на Ахея. Древногръцкият географ Павзаний по-късно отбелязва, че след кончината му "Гърция престава да ражда достойни мъже".
През 146 г. пр.н.е., след Ахейската война, когато Ахейският съюз прави последен опит да се противопостави на нарастващата мощ на Рим, Гърция официално става част от Римската империя.
Филопемен остава една от най-знаковите фигури на късния елинистически свят - пълководец, реформатор и държавник, който посвещава живота си на независимостта и единството на Ахейския съюз. В епоха, белязана от вътрешногръцки конфликти и нарастващото влияние на Рим, той се стреми да съхрани автономията на гръцките държави чрез военна реформа, стратегическа решителност и политическа твърдост. Победите му над спартанските тирани и усилията му да интегрира Спарта в съюза бележат последния опит за възстановяване на силен и обединен Пелопонес.
Смъртта му в плен през 182 г. пр.н.е. символично предвещава края на една епоха. Само няколко десетилетия по-късно Гърция окончателно попада под римска власт. Не случайно по-късните автори го наричат "последния от гърците" в лицето на Филопоймен античният идеал за независим полис и воинска доблест намира своя последен голям защитник.
