Втората световна война (1939-1945 г.) е най-мащабният и кървав конфликт в човешката история. Войната отнема живота на повече от 60 милиона души, повечето от които цивилни.
Конфликтът причинява сериозни разрушения, най-вече в Европа. След като съюзниците побеждават нацистка Германия идва ред на следвоенното възстановяване на стария континент. Основна роля в това играят Съединените американски щати с плана "Маршал" и доктрината "Труман".
Доктрината "Труман" носи името на американския президент Хари Труман, който застава начело на САЩ в края на Втората световна война. Нейната цел е да осигури икономическа и военна подкрепа на съюзниците на Вашингтон срещу потенциалните авторитарни заплахи, и по-конкретно да противодейства на разрастването на съветския блок по време на Студената война.
Хари Труман обявява доктрината пред конгреса на САЩ на 12 март 1947 г. Тя е доразвита през следващата година. Според историци доктрината Труман е в основата на формирането на НАТО.
Доктрината е насочена предимно към Гърция и Турция. Правителството в Гърция е изправено пред сериозна заплаха от комунистите, на фона на бушуващата в страната гражданска война.
Турция пък е изправена пред натиск от СССР да позволи на съветските кораби да преминават свободно през проливите, свързващи Черно море със Средиземно море. Труман многократно подчертава, че ако Гърция и Турция не получат помощ, те ще попаднат в съветската сфера на влияние.
Президентът Хари Труман иска от Конгреса да предостави помощ на стойност 400 000 000 долара на Гърция и Турция и да подкрепи изпращането на американски цивилен и военен персонал в региона.
Той подчертава, че САЩ вече не могат да стоят безучастно и да позволяват насилственото разширяване на съветския тоталитаризъм в свободни, независими държави. През май 1947 г. с огромно мнозинство Конгресът отпуска исканите 400 млн. щатски долара от Труман за помощ на Гърция и Турция. Страхът от разрастването на заплахата от комунизма играе важна роля във вземането на решението.
Планът "Маршал" е друга важна част от следвоенното възстановяване на Европа. Най-общо казано програмата, спонсорирана от САЩ, е предназначена за възстановяване на икономиките на 17 западно- и южноевропейски страни, за да се създадат в тях стабилни условия, в които демократичните институции биха могли да оцелеят.
Съединените американски щати се опасяват, че бедността, безработицата и разместването на населението в периода след Втората световна война ще засилят привлекателността на комунистическите партии в Западна Европа. На 5 юни 1947 г., в обръщение в Харвардския университет, държавният секретар Джордж К. Маршал излага идеята си за европейска програма за помощ, която да бъде финансирана от САЩ.
Превръщането на плана в реалност изисквало преговори между участващите държави. Шестнадесет държави се срещат в Париж, за да определят каква форма ще приеме американската помощ и как ще бъде разпределена тя. Преговорите са дълги и сложни, с оглед на това, че всяка страна се води от собствените си интереси.
Основната грижа на Франция е Германия да не бъде възстановена до предишното си ниво на мощ. Страните от Бенелюкс (Белгия, Нидерландия и Люксембург) защитават тезата, че просперитетът им зависи от възраждането на Германия.
Скандинавските държави, особено Швеция, настояват дългогодишните им търговски отношения със страните от Източния блок да не бъдат нарушавани и неутралитетът им да не бъде нарушаван. Обединеното кралство иска специален статут като дългогодишен участник във ВСВ, загрижено, че ако бъде третирано наравно с опустошените континентални сили, няма да получи практически никаква помощ.
САЩ от своя страна изтъква важността на свободната търговия и европейското единство, за да се формира бастион срещу комунизма. Администрацията на Труман, представлявана от Уилям Л. Клейтън, обещава на европейците, че ще бъдат свободни сами да структурират плана, но администрацията също така напомня на европейците, че изпълнението му зависи от приемането му през Конгреса.
В крайна сметка е постигнато споразумение и европейците изпращат план за възстановяване във Вашингтон, който е формулиран и одобрен от Комитета за европейско икономическо сътрудничество през 1947 г.
В документа европейците искат помощ от 22 милиарда долара. Труман намалява тази сума до 17 милиарда долара. Конгресът одобрява плана "Маршал", който влиза в сила на 3 април 1948 година.
Първоначално помощта е предлагана на почти всички европейски страни, включително тези под военна окупация от Съветския съюз. СССР се отказва от плана "Маршал". Под натиска на Москва помощта отказват и страните от Източна Европа, намиращи се в съветската сфера на влияние.
Така в крайна сметка от програмата се възползват само Австрия, Белгия, Дания, Франция, Гърция, Исландия, Ирландия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Норвегия, Португалия, Швеция, Швейцария, Турция, Великобритания и Западна Германия.
Под ръководството на Пол Хофман, Администрацията за икономическо сътрудничество, специално създадено бюро, разпределя през следващите четири години икономическа помощ на стойност около 17 милиарда долара, спомагайки за възстановяване на промишленото и селскостопанското производство, установяване на финансова стабилност и разширяване на търговията.
Преките субсидии представляват по-голямата част от помощта, а останалата част от нея идва под формата на заеми.
Още една страна, Югославия, също получава помощ от САЩ. Подобно на другите комунистически държави тя отказва участие в плана "Маршал". През 1948 г. след разрива на отношенията между Йосип Типо и Йосиф Сталин, Югославия иска помощ от САЩ и я получава. Страната получава няколко транша финансова помощ в периода 1949-1953 г.
Планът "Маршал" се счита за голям успех. До 1952 г., когато финансирането по плана спира, икономиката на всяка участваща държава надминава нивата си отпреди Втората световна война.
Всяка една страна, възползвала се от американската подкрепа отчита ръст на своя брутен вътрешен продукт с между 15 и 25 процента. В следващите две десетилетия Западна Европа се радва на безпрецедентен растеж и просперитет.
Планът допринася значително за бързото обновяване на западноевропейската химическа, машиностроителна и стоманодобивна промишленост. Труман разширява плана "Маршал" към по-слабо развитите страни по целия свят в рамките на програмата "Точка четири", стартирала през 1949 година.
Първоначалният замисъл е бил планът "Маршал" да приключи през 1953 г. Краят му обаче идва по-рано от предвиденото заради нарастващите разходи на САЩ по време на Корейската война (1950-1953 г.).
