Обсадата на Уейко представлява противопоставяне между протестантската секта "Клонка Давидова", ръководена от Дейвид Кореш, и въоръжени части на федералното бюро по алкохол, тютюн, огнестрелни оръжия и взривни вещества (ATF), ФБР и националната гвардия на щата Тексас, което продължава от 28 февруари до 19 април 1993 г.
Конфликтът започва, когато ATF предприема акция за обиск на комплекса с цел да изпълни заповеди, свързани с обвинения за сексуално насилие срещу деца и нарушения на оръжейното законодателство.
Въпреки че мисията би трябвало да протече мирно, тя се превръща във въоръжено стълкновение, при което загиват четирима федерални агенти, а други са ранени. След това ФБР поема преговорите, което води до продължителна обсада, приключила с пожар, обхванал комплекса и причинил смъртта на близо 80 души, включително и на деца.
В последвалия период започват конгресни изслушвания, които разглеждат събитията и разкриват сложността на действията както на сектантите, така и на федералните агенти. Свидетелски показания сочат, че макар членовете на сектата да са участвали в незаконни дейности, реакцията на федералните власти е неприемлива и съответно е подложена на критика за начина, по който е проведена операцията, повдигайки въпроси относно адекватността на използваните методи.
Обсадата има и по-широки последици, като допринася за обществени дебати относно гражданските права и тактиките на правоохранителните органи в САЩ през 90-те години на миналия век. Освен това събитията в Уейко често се свързват с вътрешния тероризъм, тъй като оказват влияние върху мотивацията на американеца Тимъти Маквей за атентата в Оклахома Сити две години по-късно, който той представя като отговор на действията на правителството в Уейко.
"Клонка давидова" са една от няколкото групи, които продължават делото на Виктор Хутев (1885-1955), български емигрант в Съединените щати, който се присъединява към Църквата на адвентистите от седмия ден.
В поредица от трактати той призовава за реформа в протестантската църква. След като е отхвърлен от църковните ръководители, Хутев и неговите последователи се установяват край град Уейко през 1935 г. и започват подготовка за, според тях, скорошното Второ пришествие на Иисус, обвинявайки адвентистите, че са изоставили тази мисия в полза на светски занимания.
Общността води прост живот и избягва повечето форми на комерсиално развлечение. Хората, които членуват в тази общност са трудолюбиви, а книгите, които пишат, достигат до огромен брой вярващи в страната.
След смъртта на Хутев през 1955 г. неговата съпруга Флорънс го наследява. Тя продължава опитите му да разпознае знаците на "последните времена" и определя 22 април 1959 г. като началото на новата месианска епоха.
От март 1959 г. стотици вярващи се събират в центъра в Тексас. Когато пророчеството не се сбъдва, движението се разцепва на няколко фракции. През 1962 г. Флорънс признава грешката си, разпуска общността и продава комплекса "Планината Кармел".
Името "Планината Кармел" идва от библейския хълм Кармел в Израел, който представлява за общността символ на духовно пречистване и божествено откровение, свързано с пророк Илия, и използва това име, за да подчертае собствената си мисия като избрана общност, подготвяща се за края на времената.
Една от фракциите, противопоставяща се на ръководството на Флорънс Хутев, е водена от Бен Родън. Той поема контрола над "Планината Кармел" и създава Генералната асоциация на Давидианските адвентисти от седмия ден.
Той призовава членовете си към по-чист живот и обещава скорошното завръщане на Христос след достигане на морална зрялост. След смъртта му през 1978 г. общността се разделя между неговата съпруга Лоис и сина му Джордж.
Лоис намира съюзник в младия новопокръстен Вернон Хоуел (1959-1993), но след смъртта ѝ през 1986 г. Джордж поема контрола. В рамките на година обаче Хоуел утвърждава лидерството си и оглавява общността в "Планината Кармел".
Хоуел бързо утвърждава духовния си авторитет, като една от първите му стъпки е да приеме ново име - Дейвид Кореш. Името подсказва духовна връзка с библейския цар Давид и с Кир (на иврит Кореш), древен персийски владетел, смятан за помазаник.
Кореш упражнява властта си, като взема няколко "духовни" съпруги сред неомъжените членки на общността и през 1989 г. заявява, че е предназначен за съпруг на всички жени в общността, разкривайки намерението си да създаде ново поколение деца, което според него ще управлява света.
Тълкуването на Библията от Кореш се основава главно на отъждествяването му с Агнето от Откровение 5 глава. По принцип Агнето символизира Иисус, но Кореш прави разграничение, твърдейки, че ролята на Агнето е да разпечата седемте печата и да разтълкува свитъка, споменат в Откровение 5:2, разкривайки така последните времена.
Към момента на смъртта си Кореш подготвя за публикуване своето тълкуване на седемте печата.
Тъй като някои от т.нар. "духовни" съпруги на Кореш са непълнолетни, някои са на 12 и на 14 години, общността е обвинена в сексуално насилие над деца от бивш член и активист против сектите.
Тези обвинения стават публични по време на съдебен процес през 1992 г., когато бившия член търси попечителство над дъщеря си. В същото време Кореш започва да се занимава с търговия на оръжие на дребно. Така обвиненията привличат вниманието на ФБР.
Разследващите, които не са запознати с апокалиптичния библейски език, използван от групата, се опасяват, че "Клонка Давидова" могат да нападнат свои съседи или дори самият град Уейко в изпълнение на въображаем сценарий за края на света.
В началото на 1993 г. агенти на ATF в Тексас искат съдебна заповед за обиск на "Планината Кармел", но вместо да връчат заповедта по стандартен ред, решават да атакуват без предупреждение.
С убеждението, че групата незаконно трупа оръжия, ATF получава както заповед за арест на Кореш, така и заповед за обиск на комплекса. На 28 февруари 1993 г. повече от 70 агенти на ATF нахлуват в комплекса.
Последвалите събития се оказват трагични. Избухва престрелка, като все още не е ясно кой точно стреля първи, а по време на двучасовата битка загиват четирима федерални агенти, а над дузина са ранени. Съобщава се и за смъртта на шестима сектанти.
Впоследствие близо 900 представители на правоохранителните органи в САЩ обкръжават комплекса, включително агенти на ФБР, които имат задача да преговарят със сектантите. По време на телефонните разговори Кореш говори в дълги библейски тълкувания и отправя заплахи, макар да заявява, че нито той, нито последователите му са склонни към самоубийство.
Кореш позволява на повече от 30 последователи да напуснат комплекса, а в замяна иска доставки на храна. Смята се обаче, че около 100 души остават вътре. Когато преговорите се провалят Кореш обещава да се предаде, ако една от неговите проповеди бъде излъчена по национално радио. Но след излъчването той не изпълнява обещанието си и така агентите предприемат различни тактики, включително спиране на електричеството, пускане на тибетски песнопения чрез високоговорители и осветяване на комплекса с прожектори с цел нарушаване на съня.
Главният прокурор на САЩ Джанет Рино, убедена, че Кореш няма да се предаде, разрешава на ФБР да предприеме щурм.
Около 6:00 часа сутринта на 19 април 1993 г. ФБР започва да впръсква сълзотворен газ в комплекса. Малко след това сектантите от "Клонка давидова" започват да стрелят. В продължение на повече от пет часа бронирани машини, някои от които пробиват стени, изстрелват около 400 газови гранати в сградата.
В 11:40 ч. щурмът приключва. Около 25 минути по-късно в комплекса избухват няколко пожара, а в 12:25 ч. се чуват изстрели отвътре. Поради съображения за безопасност пожарникарите не са допуснати в района още 15 минути, когато сградата вече не може да бъде спасена.
Девет души успяват да избягат, а останалите загиват. Разследващите откриват 75 тела, 25 от които на деца. Част от загиналите са простреляни смъртоносно, включително Кореш. Някои от раните изглеждат като че ли той сам си ги е причинил, други не.
Начинът, по който правителството се справя със ситуацията, предизвиква остри критики, а по-късно Джанет Рино изразява съжаление, че е разрешила щурма. Макар правителството дълго време да поддържа позицията, че не носи отговорност за възникването или разпространението на пожара, през 1999 г. става ясно, че част от използвания от ФБР сълзотворен газ е запалим.
По-късно същата година Рино назначава юристът и бивш републикански сенатор Джон Данфорт да разследва операцията.
Разследването, приключва през 2000 г. и стига до заключението, че американското правителство "не е причинило пожара" и не е стреляло по комплекса. Въпреки това част от обществото възприема обсадата като злоупотреба с държавна власт, което допринася за разрастването на въоръжени милиции.
През 1995 г., на втората годишнина от щурма, американецът Тимъти Маквей извършва атентата в Оклахома Сити, при който загиват 168 души.
През юли 1995 г. Камарата на представителите на САЩ провежда конгресни изслушвания относно събитията в Уейко с цел да установи причините за началото и ескалацията на конфликта. Представени са свидетелски показания и доказателства, според които както сектантите, така и федералните агенти носят отговорност за трагичния изход.
Данни сочат, че общността трупа оръжия и че Кореш поддържа сексуални отношения с непълнолетни момичета в комплекса. Психологът Брус Дънкан Пери изследва 21 деца, освободени по време на обсадата, и свидетелства, че те са подложени на сурови физически наказания и емоционално насилие.
Същевременно се появяват и доказателства, предполагащи, че федералните власти в най-добрия случай са допуснали сериозни грешки в първоначалната операция и последвалите преговори, а в най-лошия са допринесли за ескалацията.
Свидетелства сочат, че ATF се стреми към публичен успех след провал по време на друга мисия, както и че агентите знаят предварително, че общността има информация за предстоящата акция, но въпреки това операцията продължава.
Допълнителни показания и видеоматериали предполагат, че ФБР използва тактики, които излишно изострят напрежението, включително обстрел на комплекса въпреки официални отрицания, и пренебрегва експертни психологически препоръки. Появяват се и твърдения, че ФБР умишлено или по небрежност може да е допринесло за възникването на пожара.
Обсадата в Уейко остава едно от най-противоречивите събития в съвременната американска история. Тя разкрива сложното преплитане между религиозен фанатизъм, държавна власт и обществен страх, като поставя въпроси за границите на намесата на правоохранителните органи. Макар действията на "Клонка давидова" да сочат към сериозни престъпления, начинът, по който федералните власти провеждат операцията, предизвиква трайни съмнения относно пропорционалността и ефективността на използваните методи.
В по-широк контекст събитията в Уейко допринасят за нарастване на недоверието към федералното правителство и стимулират развитието на въоръжени милиции и радикални антиправителствени движения през 90-те години.
Трагичният край на обсадата се превръща в символ както на опасностите от религиозен фанатизъм, така и на рисковете от ескалация при държавна намеса. По този начин Уейко остава болезнен урок за необходимостта от балансиране между сигурността, правосъдието и защитата на гражданските свободи.
