През миналата седмица един от най-знаковите гласове на рок музиката Дейвид Ковърдейл обяви края на активната си кариера.
Големият вокалист слиза от сцената след над 50-годишна кариера и велико творчество с групите Deep Purple и Whitesnake.
С видео в YouTube британецът съобщи новината на милионите си фенове и благодари за подкрепата през годините.
"След над 50 години от едно невероятно приключение с вас - с Deep Purple, с Whitesnake, с Джими Пейдж - през последните няколко години беше очевидно за мен, че е време да сваля рокендрол обувките и прилепналите дънки", казва 74-годишният певец.
В клипа веднага пролича и че той силно е подкъсил емблематичната си лъвска грива, за да затвърди, че започва нова фаза в живота си.
Пенсионирането на Ковърдейл идва след невероятна кариера от три албума с Purple, 13 със собствената му група Whitesnake, три самостоятелни албума, както и колаборации с Джими Пейдж, Стив Вай и още много величия.
Ковърдейл на няколко пъти остави спомени за цял живот и на българската публика при визитите си у нас.
А песни като Here I Go Again, Is This Love и Still of the Night продължават да присъстват постоянно из българските радиостанции и да звучат на всякакви рок събития.
Но днес нямаше да свързваме Дейвид Ковърдейл с всичко това, ако той не беше станал звезда в Deep Purple още през 70-те години.
Как започва кариерата на момчето от Солтбърн и как се стига дотам то да получи шанса на живота си и да го използва толкова безапелационно?
Връщаме се към 1973 г., когато една от най-големите рок групи в света поема риска да замени знаковия си фронтмен с пълен анонимник.
Тогава Deep Purple се разделя с Иън Гилън и именно Ковърдейл влиза в неговите обувки.
Младият Дейвид има скромен опит в няколко локални групи, когато е призован на прослушване при звездите от Purple. И това не е просто огромна възможност, но и повод за сериозно притеснение, дори само заради присъствието на китарния виртуоз с меко казано сприхав характер Ричи Блекмор.
Неопитният певец се е срещал с Purple покрай един от своите състави The Government и когато вижда информация в списание, че голямата група търси заместник на Гилън, решава да кандидатства със свои записи.
"Струва ми се, че бях единственият певец, когото изпробваха", спомня си Ковърдейл.
"Първо поискаха да отида в офиса на Purple в Лондон, за да бъда въртян на шиш от мениджърите им. Естествено, те искаха да знаят дали имам криминално досие, дали са ме хващали с наркотици или нещо друго, което може да създаде проблеми".
После новобранецът се среща със самата група, където основните характери веднага се проявяват.
Блекмор се държи хладно, а кийбордистът Джон Лорд (също не по-малко легендарна фигура) е изключително сърдечен.
"Ричи беше дистанциран, но Джон беше страхотен и ме успокои на прослушването, а уискито също помогна", смее се Дейвид.
"Явно още през първата вечер решиха, че ме взимат, но цяла седмица не ми го съобщиха. Вече си измислях извинения защо не искам да влизам в групата. Когато ми потвърдиха, че аз съм новият певец, ми казаха да взема влака за Лондон и оттам ме закараха в къщата на Ричи в Съри".
"Това беше големият тест. Седях в шантавия му бар в германски стил, слушах невероятните му музикални идеи на магнетофона и осъзнахме, че имаме много солидна връзка за писане на песни заедно... и за пиене, разбира се. Обичахме да изпием по едно питие или по четири", разказва още Ковърдейл.
"Бях с този уникален китарист, който вече беше световна звезда, и реално пишех песни с него. Лесно можеше да се окаже пълен провал, но за щастие не стана така. Беше началото на цяло пътуване за мен".
Запитан дали е намирал Ричи Блекмор за плашещ, вокалистът отговаря: "Нима някой не го е намирал за такъв?"
"Когато навлязох повече в групата, открих, че всички го считаха за страшен. Ричи ме взе под крилото си в началото и аз бях предан ученик. Научих толкова много от него и със сигурност от Джон Лорд, който също беше страхотен ментор и много по-социален от Ричи".
Ковърдейл изкарва три силни години с Deep Purple, в които групата издава албумите Burn, Stormbringer и Come Taste The Band.
Последният е записан с американския китарист Томи Бролин, тъй като Блекмор напуска, за да създаде новата си група Rainbow.
През 1976-а Deep Purple също се разпадат за известно време, а Ковърдейл никога повече не се завръща в бандата, тъй като тръгва по нов път, първо като солов артист, а после като лидер на Whitesnake.
Докато е част от Purple, Дейв има значителен принос за създаването на някои от най-обичаните песни на състава, сред които самият той посочва любимите си Mistreated, Sail Away и Soldier of Fortune.
Това са композиции, които възникват именно при работата му със сприхавия, но гениален Блекмор.
В крайна сметка, големият певец казва, че ще бъде вечно благодарен на Purple за дадения шанс в момент, когато самият той все още е напълно непознат на света.
"Бях тотално непроверен, не бях влизал в истинско звукозаписно студио, не бях излизал пред нещо повече от публика в кръчма, а тези хора ме взеха под крилото си и ме направиха част от групата за 21-вия ми рожден ден!", радва се той.
Над половин век по-късно, Ковърдейл напуска сцената като един от най-изтъкнатите певци с незаменим принос за златните времена на рока.
