Почти невъзможната задача да се намери самолет в океана

Две трети от планетата ни е покрита с вода. Намиранието на нещо изгубено във водата е изключително трудна задача. Дните от изчезването на полет 370 на Malaysia Airlines се трупат, спасителни екипи кръстосват региона, в който се предполага, че е катастрофирал самолета, но все още не са намерени никакви следи.

Властите все още се въздържат от коментар за случилото се. Каквото и да е станало е почти сигурно, че е било на голяма височина и с огромна скорост. Така отломките се разпръсват върху огромна площ, което навежда на мисълта, че ще е лесно да се открият.

Релаността обаче е точно обратната. Малайзиските авиолинии докладват, че в момента 9 самолета и 24 кораба търсят следи от полет 370. От САЩ помагат в търсенето с корабите USS Kid и USS Pinkney, както и със самолета Lockheed P-3C Orion. Района, в който се предполага, че се е случила аварията е огромен и включва Южнокитайско и Андаманско море, пролива Малака и залива на Тайланд – площ, по голяма от щатите Тексас и Калифорния взети заедно.

Въпреки развитието на технологиите задачата да се намери самолет във водата все още се свежда до наблюдение на океана от моряци и летци в продължение на часове. Тези масивни спасителни операции се ръководят от Спасителен Координационен Център, чиято задача е да координира усилията на всички агенции като гарантират максимално обхващане на площтта. Понеже самолета е от Малайзия и се предполага, че е катастрофирал близо до точката на излитане със задачата се заема местната Катедра за Гражданска Авиация, която притежава значителен опит в спасителните акции.

Най-голямото предизвикателство в ситуацията е, че не се знае къде точно капитан Zaharie Ahmad Shaw и офицер Fariq Ab Hamid са изпаднали в беда, нито пък защо. Процедурата е следната – коагато се получи сигнал за бедствие се изпращат всички хеликоптери, кораби и самолети към последната известна позиция. Броят на изпратените кораби зависи от ситуацията. Ако местоположението на изпадналият в беда е неизвестно се започва търсене по опредени схеми. Бреговата охрана разполага с пет общи модела на търсене, всяка зависеща от предполагаемото място на аварията, както и от скоростта на вятъра и отломките. Използването на такъв модел спомага за бързото и ефективно откриване на изчезнали самолети.

Едно от най-големите предизвикателства е изчисляването на теченията в момента на катастрофата. По този начин крайбрежната гвардия се опитва да намери накъде се е понесъл съдът, което е изключително сложно. В случая спасителните самолети са започнали с пропътуване на целия маршрут – от Коала Лумпур до Пекин. След това се започва търсене според теченията. Ако се открие нещо във воадата се спуска GPS приемник. По този начин се стеснява мястото за търсене.

Може да звучи смешно, но дори през 2014 всичко се свежда до мъже и жени, които наблюдават водата с бинокли. Задачата става още по-сложна като се вземе в предвид, че става въпрос за 500 000 кв. мили. Това донякъде обяснява защо още не е открито нищо, дори отломки. Търсенето в открити води е бавна и досадна работа.

Когато изчезне пътнически самолет се влкючват и други, по нестандартни методи. Американското правителствно например разглежда изображения, заснети от техни шпионски сателити в региона. Също така например компанията DIgitalGlobe, която специализира в сателитни изображения за търговски цели е изложила на сайта си множество снимки от района, за да може който иска да погледне, с надеждата да се открие нещо.

Шансовете за намиране на оцелели намаляват с течение на времето но военноморските сили на САЩ, както и другите плавателни съдове са оборудвани с медицински съоръжения и са в готовност при евентуалното откриване на хора в океана.

Ако самолетът е влезнал в контакт с водата почти цял отломките ще са концентрирани около него. Ако обаче аварията се е случила много нависоко отломките ще са разпръскани върху огромна площ. Още в първите часове на разследването беше споменато, че е забелязана врата от самолета, но властите не успяха да определят какво е със сигурност. На друго място пък първоначално е смятано, че има отломки но впоследствие се оказва, че е просто коралов риф.

Търсенето ще продължи колко е необходимо. За намирането на черната кутия на полет 447 на AirFrance бяха нужни 2 години. Рано или късно обаче то ще спре да е толкова мащабно. Кога ще стане това зависи от координационният център за спасителни операции.