„Летище София“: дестинация Концесия
В средата на февруари в. Банкер съобщи, че управляващите се гласят да дадат столичния аеропорт в частни ръце. Информацията вече получи и официално потвърждение. Някак между другото и без излишен шум на челно място сред обектите, които транспортното министерство подготвя за концесия и публикува на своята страница в интернет, се появи „Гражданско летище за обществено ползване София“. И избута по-назад в редичката летищата в Горна Оряховица и Пловдив, гарата във Варна и пристанищните терминали Зимовник – Русе, Русе – изток и Видин – център.
Решението е съвсем ново и за това говори и обстоятелството, че столичният аеропорт изобщо не се споменаваше в дългата почти 250 страници презентация на ведомството на предвидените за публично-частно партньорство обекти. Всъщност конкретните намерения очевидно са се оформили именно към средата на февруари, когато по нареждане на министър Ивайло Московски от летището бяха изискани всички документи от последните четири години, имащи отношение към концесията, за да бъдат прегледани и анализирани отново. Там дори бе командирована цяла специална комисия, за да се изпълни задачата в максимално кратки срокове.
Наистина, поне засега Московски отрича за концесията с твърдението, че само се разглеждали възможните опции. Но по всичко личи, че аеропортът вече рулира за излитане точно в тази посока, пише сп. Криле.
Още по времето на първия кабинет на ГЕРБ същият тогава транспортен министър обяви обществена поръчка за избор на фирми, които да изготвят правен, финансов и екологичен анализ за концесията на софийското летище, заедно с „пришитото“ към него в средата на 2012-а по заръка на Бойко Борисов летище в Балчик.
Юристите обаче се сблъскаха със сериозен проблем – невъзможност да определят точните граници на обекта на концесията поради трудности с изясняването на статута на някои имоти, попадащи в неговата територия. Сега тази спънка ще бъде отстранена, като въпросните терени се извадят от обхвата на бъдещото публично-частно партньорство и се включат в него след изчистването на всички неясноти.
Друг проблем за преодоляване са заемите по модернизацията на “ Летище София“. За неговия нов терминал и писта бяха похарчени 210 млн. евро, от които 60 млн. са кредит от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), 38.1 млн. от Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие, 50 млн. евро са грантове, осигурени от програмите ИСПА и ФАР, а останалите пари – 61.9 млн. евро, дойдоха от държавния бюджет.
Кабинетът вече получи от Еврокомисията разрешение за публично-частното партньорство, което се налагаше заради финансирането, отпуснато по двете европейски предприсъединителни програми. Само че не така стоят нещата с останалите международни споразумения. Независимо от всичко кабинетът е твърдо решен да започне концесионната процедура още до края на 2015-а. Целта е с парите от нея да се осигури стабилен финансов буфер за закъсалите Български държавни железници.
По информация на в. Банкер вече са водени разговори с няколко компании, изявили интерес да участват в един прозрачен конкурс за концесия, обявен от българската държава. Сред тях са швейцарската Swissport, френската Vinci Airports и турската TAV, които са едни от най-големите летищни оператори на Стария континент. Със сигурност сред потенциалните кандидати ще е и сегашният стопанин на летищата в Бургас и Варна – консорциумът между германската фирма „Фрапорт“ и варненския холдинг „Химимпорт“. През последните години обединението направи сериозни инвестиции в двата аеропорта. Освен натрупания сериозен опит не бива да се пренебрегва и фактът, че „Химимпорт“ е собственик на авиокомпанията „България Ер“. А тя от своя страна притежава дял и в самолето-ремонтната база на „Луфтханза Техник“, разположена на територията на столичното летище.
Китайски компании проявяват интерес към концесиониране на летище Пловдив и превръщането му в логистичен център за Европа и Азия, стана ясно на срещата на министъра на икономиката Божидар Лукарски с Чангцинг Джанг от Hainan Longquanren Century Invest and Development Co. Фирмата е партньор на „Евро-китайска зона за икономическо развитие“ – част от икономическата зона „Тракия“.
Освен това китайци искат да се включат в изграждането на логистичен и търговски център в Пловдив, където европейски и български продукти да се представят и изнасят на азиатските пазари. Партньорски шоурум центрове пък могат да бъдат открити в свободните зони в Китай. По думите на Чангцинг Джанг китайската държава залага много на бъдещето на електронната търговия, която се очаква да стане най-важният двигател на азиатската икономика.
На срещата беше договорено китайски инвеститори да посетят България през май, за да се запознаят на място с възможностите за вложения у нас.
pan.bg / banker.bg
