Богатият Давид срещу застаряващия Голиат или Emirates, Etihad и Qatar срещу Air France и Lufthansa

Изглежда, че авиокомпаниите от Франция и Германия имат намерения да се откажат от споразумението Open Skies (Отворени небеса), което регулира полетите на дълги разстояния, за да защитят своите национални превозвачи, а САЩ може да станат техен неочакван съюзник. Но връщането към политиката на авиационния протекционизъм не е най-добрата стратегия за успешните и конкурентноспособни авиокомпании в ЕС.

Утвърдените европейски и северноамерикански авиокомпании като Air France, Lufthansa, United и Delta някога са били най-големите в света и са се радвали на протекционизъм от страна на държавата. Други компании не са имали възможността да оперират по техните вътрешни и международни линии, а правителствата директно са забранявали на конкурентите им достъп до техните пазари. Големите играчи в миналото са работили съвсем открито и легално като картели.

Но всичко това приключва през 80-те години на миналия век и старите авиационни гиганти започват да изпитват големи трудности. Редица по-малки компании като Southwest в САЩ и EasyJet и Ryanair в Европа успяват да завземат голяма част от пазара на къси разстояния. С навлизането на нискотарифните превозвачи, цените на билетите рязко спадат. Големите авиолинии правят всичко възможно да спрат революцията, предизвикана от Ryanair и EasyJet, но без успех. Малките авиокомпании дават възможност на все повече хора по света да пътуват, защото цените на билетите вече не са извън техния джоб.

А през последните няколко години, новите авиокомпании, базирани в Персийския залив, Emirates, Etihad и Qatar Airways заплашват и бизнесът им с полети на дълги разстояния. Авиокомпаниите, подкрепени от богатите на петрол държави в региона, успяха да построят мащабни транспортни центрове в Дубай, Абу Даби и Доха, които да свържат Северна Америка и Европа с Азия и Австралия. По този начин установените европейски и американски превозвачи започват да търпят все по-големи загуби и са принудени да се консолидират и да търсят спасение от своите правителства.

След фалитите на Panam и TWA, в САЩ има само три основни авиопревозвача – United (придобили Continental), American Airlines (придобили US Air) и Delta (придобили Northwest). В Европа ситуацията е сходна. Air France се слива с холандските KLM, British Airways закупува испанската Iberia, а швейцарските Swissair и Austrian Airlines стават част от групата на Lufthansa.

Авиокомпаниите вече са се примирили с факта, че трябва да се конкурират с нискобюджетните превозвачи за полетите на къси разстояния, но изглежда няма да отстъпят толкова лесно пред авиолиниите от Персийския залив. Трите големи американски оператора са създали алианс, който да лобира пред правителството на САЩ и да убеди властите да ограничат достъпа на Emirates, Etihad и Qatar до редица дестинации в Америка. United, American Airlines и Delta са изключително недоволно от факта, че повечето потребители избират да летят до Азия и Австралия през Персийския залив. Те твърдят, че авиокомпаниите от региона са спечелили битката за пътниците, не защото са по-ефективни или предлагат по-добър продукт, а защото те получават несправедливи субсидии от богатите на петрол държави. Те са поискали от правителството на САЩ да наложи ограничения върху достъпа на тези превозвачи до летища в Америка.

Air France и Lufthansa, които търпят големи загуби от нискобюджетните си конкуренти, започват да изпитват затруднения и в полетите на дълги разстояния заради превозвачите от Персийския залив. Наскоро те даже отправиха искане към Европейската Комисия, институция, които е твърдо за споразумението Open Skies, да ограничи достъпа на Emirates, Etihad и Qatar до европейските летища.

Третият основен превозвач в Европа IAG, които е собственик на BA и Iberia и има намерение да закупи Aer Lingus, е против този тип протекционизъм. Изпълнителният директор на групата Уили Уолш отказва да се присъедини към френско-германския алианс и да подаде жалба пред ЕК. Авиокомпаниите в групата се справят значително по-добре от Lufthansa, чийто пилоти стачкуваха наскоро, и Air France и позицията му е разбираема. Бизнес практиката показва, че всеки път, когато големи и установени компании се оплакват от „нелоялна конкуренция“ това може да значи само две неща: конкуренцията е по-успешна и конкуренцията заслужава да победи.

Прави впечатление и фактът, че американските и европейските авиокомпании търсят ограничения само срещу авиокомпаниите от Персийския залив в пазара на полети на дълги разстояния, но не и защита от базирани в САЩ или Европа нискобюджетни оператори като Southwest или EasyJet. Emirates, Etihad и Qatar са чужди компании все пак.

Като цяло успехът на компаниите от Персийския залив изглежда е оправдан, колкото и това да не се харесва на превозвачите от САЩ и Европа. Транспортните им центрове се намират в идеалната локация и работят 24 часа в денонощието. Те наемат нископлатени, но добре квалифицирани служители от Индия, Пакистан, Филипините и Шри Ланка, нещо съвсем нормално за региона. Трябва ли да се учудваме, че те са се възползвали от тези предимства или че държавните им собственици са инвестирали милиарди в тяхната експанзия?

Редица европейски и американски компании са получавали държавни помощи в миналото и са били спасявани от фалит с пари на техните кредитори. В САЩ съществува политиката на “Fly American” (Летете с американски компании), която забранява на федералните служители да използват чужди компании. В интерес на истината, такава протекционистична политика никога не е имало в Европа.

Това, което се случва в Америка, си е тяхна работа все пак. САЩ има вековната традиция да проповядва свободната търговия, но да практикува протекционизъм. Но в Европа има истински риск този френско-германски алианс да успее и да навреди на целия авиационен сектор. Министрите на транспорта на Германия и Франция лобират пред Виолета Булк от Словения, европейския комисар по транспорта, която е обещала да разследва твърденията за нелоялно държавно подпомагане на превозвачите от Персийския Залив. „Конкуренцията в авиационния сектор е много силна в момента…“, е официалното становище на Булк.

Това залитане назад към политиката на протекционизма в европейската авиация не е в интерес на авиационния сектор като цяло, смятат много от успешните превозвачи в Европа.

\\ Independent