Новата стара вражда

Макар Турция и Армения принципно да се стремят да подобрят сложните отношения помежду си и да сключат споразумение за отваряне на границата, позициите остават непроменени. В Кавказ старият спор пламна с нова сила, предава Дойче веле.

Понятието „футболна дипломация“ се появи през 2008 – когато отборите на Турция и Армения попаднаха в една група от квалификациите за Световното първенство и трябваше да изиграят два мача. Покрай играта се състоя и среща на президентите Саркисян и Гюл, посветена съвсем не само на футболни въпроси. „Общата ни воля е да постигнем помирение между Турция и Армения“, каза Абдуллах Гюл след посещението си в Ереван.

През есента на 2009 година външните министри на двете страни подписаха протокол за сътрудничество, предвиждащ отваряне на границата и размяна на посланици. Днес, пет години след т.нар. „футболна дипломация“, 270-километровата граница между Турция и Армения все още е затворена с телена мрежа, а и помирението между двата народа така и не се е състояло.

Турция продължава да отрича

Трите милиона арменци се подготвят за голямата траурна церемония, с която ще бъде отбелязана 100-годишнината от геноцида в Османската империя. Споменът за катастрофата от 1915 и избитите милион и половина арменци е дълбоко в народната памет. Турция обаче продължава да отрича геноцида, макар междувременно и там темата да не е табу. Наскоро турската телевизия ntv пусна репортаж от Армения с интервюта, взети от граждани на Ереван. „Би било много добре границата да се отвори. Но имаме един проблем – въпросът за геноцида. Германия, например, призна геноцида над евреите и оттогава насам поддържа приятелски отношения с Израел“, каза един от анкетираните.

Но Турция не иска да признае вината си. Когато преди две години френският парламент със закон обяви отричането на геноцида за наказуемо деяние, турският премиер Реджеп Таип Ердоган каза, че това било „посегателство срещу свободата на мненията“. „Ние игнорираме това решение на френския парламент“, заяви Ердоган.

Проблемът е Нагорни Карабах

Мнозина турци не споделят твърдата позиция на своя премиер. От четири години насам някои турски граждани редовно отдават почит на загиналите арменци на площад Таксим в Истанбул. Адвокатката Ерен Кескин настоява Турция да признае вината си. „Изглежда, че в това общество настъпват промени. Не много, но все пак настъпват. Населението бавно променя мнението си, защото Турция все още е много тоталитарна държава и промените не се извършват толкова бързо“, казва тя.

Журналистът Маркар Есеян от своя страна изтъква, че пред помирението има съвсем друго препятствие: „Ахилесовата пета в конфликта е регионът Нагорни Карабах, който играе решаваща роля за отношенията между Турция и Армения“. Нагорни Карабах е част от Азербайджан, но вече повече от 20 е окупиран от арменските войски. Турция подкрепя Азербайджан и настоява за постепенното изтегляне на арменските военни части, докато Армения категорично се противопоставя. Така Турция и Армения се блокират взаимно и нито една от двете страни не е склонна на компромиси. Затова все още няма и изгледи за помирение.