И дузина бели мечета тичат…

Снимките в галерията ме подсетиха за една история, разказана ми от приятел помощник пилот… Месец март. Летище Гетуик в Лондон. Един от двата слънчеви дни годишно в британската столица. Екипажът на Бритиш еъруейз се приготвя за полет до Марсилия на френското Средиземноморие. Моят приятел Майк е млад помощник пилот, току що завършил обучението си и на един от първите си полети. Пилотът един от най-опитните на компанията.

Последни приготовления. Майк с притеснен глас подсеща „А прогнозата за времето?“. Пилотът отговаря с леден тон „Погледни през прозореца, тук е Лондон, отиваме на Средиземно море, какво е времето според теб?“.

Около 3 часа по-късно, когато пилотът казва уверено „Кула Марсилия, Спийдбърд 4978, моля за указания за кацане“, отговорът е смразяващ „Вие шегувате ли се? Летището е затворено, имаме 40 см сняг и силен вятър“. Пилотът отговаря през смях „Да, да и дузина бели мечета тичат по пистата“. След рязкото „Не се шегуваме“ и кратка справка с метеорологичната прогноза отговорът е „Ще се свържа отново с вас“, последван от „Летище Ница, Спийдбърд 4978, за пренасочване…“.

А ние успяхме да издирим част от виновните бели мечета…