Макар отдалеч да изглежда нормален, от северния му кратер струи уникална черна лава, която е сравнително хладна и тече като течно моторно масло.
Ол се намира на Източноафриканския рифт в северната част на Танзания и е единственият активен вулкан, за който е известно, че бълва лава на въглеродна основа. Има някои доказателства, че вулкани на Венера също някога са изригвали такава лава, но този африкански гигант е единственият известен на Земята (поне в сравнително близкото минало).
Повечето вулкани изхвърлят лава, богата на силикатни минерали, поради което температурата ѝ на топене е над 900 °C (1652 градуса по Фаренхайт). Тази от Ол Дойньо Ленгай съдържа сравнително малко силициев диоксид, но има изобилие от карбонатни минерали, което позволява на лавата да премине в течно състояние само при 540°C.
Липсата на силициев диоксид прави лавата изключително вискозна. Когато има изригване, то прилича повече на нагорещена тенджера с черно моторно масло, отколкото стандартния поток от нагорещена до червено лава.
Като се има предвид този вискозитет, учените са доста изненадани, че вулканът може да изригва толкова силно. При други вулкани често се наблюдават експлозивни изригвания, понеже газови мехурчета могат да попаднат в капан в лепкавата лава. Ол Дойньо Ленгай може да изригне интензивно може би защото лавата му е заредена с разтворен въглероден диоксид и други газове, което я прави пенлива като газирана напитка.
Иначе вълканът е висок 2962 метра и има два кратера, но само северният изригва. Последният период на активност започна през април 2017 г. и все още бълбука към последната проверка през март 2024 г.
През 2009 г. вулканолози събират газови проби от Ол Дойньо Ленгай, за да открият причината за уникалната му лава. Любопитно е, че съставът на газовете е „неразличим“ от тези, отделяни по средноокеанските вулкани, въпреки че е разположен във вътрешността на страната, далеч от дълбоководните планински вериги.
Това кара изследователите да заключат, че уникалната богата на въглерод лава се е образувала от топенето на минерали в горната мантия на Земята – дебелият слой скали точно под кората на планетата.
„Химическият и изотопният състав на газовете разкриват, че СО2 произхожда директно от горната мантия под Източноафриканския рифт“, казва в изявление Дейвид Хилтън, професор по геохимия в Института по океанография „Скрипс“ към Калифорнийския университет в Сан Диего и съавтор на статията от 2009 г.
„Тези газове ни позволяват да заключим, че съдържанието на въглерод в горната мантия, от която се образуват карбонатитите, е около 300 частици на милион – концентрация, която е практически идентична с тази, измерена под средноокеанските хребети“, добави Хилтън.
Източноафриканската рифтова система, върху която се намира Ол Дойньо Ленгай, е тектонично активна от около 25 милиона години и остава една от най-интересните геоложки горещи точки в света.
Издълбавайки източната част на Африка, тя на практика представлява гигантски разлом в рамките на Африканската плоча, която се отдалечава с няколко милиметра годишно. След милиони и милиони години тя може да раздели африканския континент на две, създавайки нов океан между Източна Африка и останалата африканска плоча.
Тази разминаваща се граница на плочите е причина за много от високите върхове в региона, включително планината Килиманджаро, планината Кения и – не на последно място – Ол Дойнио Ленгай.