Кордицепсът (Cordyceps sinensis) е паразит, за който се твърди, че струва повече от теглото си в злато за правилния купувач. Той се търси основно за медицински цели и е важен източник на доходи за някои хора, но е застрашена поради изменението на климата и прекомерния добив.
Тази зомбираща гъба завладяват своите гостоприемници и манипулира нервната им система, така че те да се държат по начин, който е полезен за разпространението на спорите ѝ. Кордицепсът е вдъхновение за филма „Последните оцелели“, но засега – за щастие – никога не е паразитирал върху човек. Той засяга ларвите на молците Hepilus fabricius в Бутан, Китай, Индия и Непал, където се среща на височина над 4500 метра.
Гъсеницата така и не успява да излезе на повърхността, но гъбата, която разгражда мозъка ѝ, го прави.
Спорите нахлуват в телата на гъсениците и ги насочват към повърхността на почвата, където те умират. Кордицепсът след това остава в спящо състояние през зимата, а през пролетта избуява от главата на мъртвата гъсеница и излиза на слънце.
Спорите, които се отделят от гъбата, се понасят свободно в околната среда и заразяват още гъсеници. Дългите пръчковидни издатъци, които изникват от главите им, някога са били бъркани с червеи, но всъщност това е плодното тяло на паразита.
Стойността на килограм Cordyceps sinensis в Китай е около 150 000 долара, а световната пазарна стойност е 11 милиарда долара. Печалба е голяма, но събирането не е никак лесно, защото става на височина, почти равна на тази на базовия лагер на Еверест.
С ограничен прозорец за събиране на реколтата от два месеца и много събирачи, които разчитат на приходите, за да преживяват, прекомерната реколта заедно с изменението на климата, нанася удар върху урожая. Така всяка година става все по-трудно да се намерят заразени гъсеници, което подхранва цикъл, който превръща кордицепса в най-скъпата гъба в света.
Сега компаниите проучват възможността за изкуствено култивиране, тъй като е установено, че те имат сходно хранително съдържание с дивите си и оскъдни събратя. Макар да е решение на въпроса за устойчивостта, това не е добра алтернатива за берачите, които разчитат на гъсениците за доходите си.
Това е тънка граница, която трябва да се премине между опазването на тази уникална зомби гъба и традиционната практика, която се е запазила в продължение на хиляда години.