Музиката играе важна роля в живота ни, но замисляли ли сте се някога какво казват музикалните ви вкусове за вас? Нови изследвания показват потенциална връзка между музиката, която слушаме, и нашия морален компас.
Това изкуство е една от най-фундаменталните форми на изразяване. Както казва френският политик и писател Виктор Юго: „Музиката изразява онова, което не може да се каже и за което е невъзможно да се мълчи“.
Независимо дали имаме някакъв собствен талант в това поприще, характерът на музикалните ни вкусове говори много за нас. Предишни изследвания показват, че музиката може да повлияе на нашите емоции, когнитивни способности, креативност и умствена гъвкавост. Оценката на любимите ни песни и изпълнители може дори да даде представа за нивата ни на емпатия и личностните ни потребности и да ни помогне да изразим ценностите си.
Но за разлика от тези връзки, много по-малко внимание се обръща на зависимостта между музикалните ни вкусове и моралните ценности. Това вдъхновява изследователите от университета „Куин Мери“ в Лондон и фондация ISI в Торино, Италия, които си поставят за цел да проучат сложното взаимодействие между музиката и морала.
„Нашето изследване предоставя убедителни доказателства, че музикалните предпочитания могат да служат като прозорец към моралните ценности на индивида“, казва в изявление д-р Чаралампос Сайтис, един от старшите автори на изследването и преподавател по цифрова обработка на музика в Училището по електронно инженерство и компютърни науки към Университета „Куин Мери“ в Лондон.
В проучването са разгледани вече съществуващи данни от 1480 участници, събрани чрез инструмента за проучване LikeYouth, които са попълнили психометрични въпросници относно моралните си ценности, а след това са разгледани изпълнители, които участниците са харесали във Facebook. Както пишат авторите, „предположихме, че ако даден потребител е харесал страницата на определен изпълнител във Facebook, то най-известните песни на този изпълнител отразяват музикалните предпочитания на потребителя.“ Затова те извличат и анализират акустичните и лирични характеристики от петте най-добри песни на предпочитаните от всеки участник изпълнители.
След това екипът използва изкуствен интелект, за да анализира извлечените характеристики и да предвиди моралните ценности на участниците. „За тази работа операционализираме моралните ценности чрез т. нар. Теория за моралните устои (Moral foundations theory) – пишат те, – която описва психологическата основа на морала по отношение на пет вродени у човека устои, формирани от двойки добродетели и пороци. Тези двойки са грижа/вреда, справедливост/лъжа, лоялност/предателство, авторитет/подривност и чистота/деградация.“
Теорията се използва широко от психолозите за измерване на морала от изобретяването ѝ през 2004 г. насам. За този период тя става доста влиятелна, макар че не липсват и критици, които смятат, че в нея липсват ключови морални области, като алтруизъм, и че има някои емпирични проблеми.
Изследователите използват различни техники, за да анализират повествованието, моралните ценности, настроенията и емоционалната натовареност в текстовете на песни. Освен това беше използвана и информация, предоставена от Spotify, за песните.
Резултатите показаха, че както текстовите, така и аудио характеристиките са по-надеждни от основната демографска информация в предсказването на моралния компас на дадено лице. Интересно е, че елементи като височина на тона и тембър служат като ключови предиктори за ценностите Грижа и Справедливост, докато настроенията и емоциите, изразени в текстовете на песните, са по-ефективни при предсказването на Лоялност, Авторитет и Чистота.
„Нашите открития разкриват, че музиката не е просто източник на развлечение или естетическо удоволствие; тя е също така мощна среда, която отразява и формира нашата морална чувствителност“, обяснява Вьоса Преники, водещ автор на изследването и докторант в „Куин Мери“. „Като разбираме тази връзка, можем да открием нови пътища за интервенции, основани на музиката, които насърчават положителното морално развитие.“
Тези открития имат последици, които се простират отвъд академичното любопитство – те биха могли да повлияят на начина, по който се ангажираме с музиката и я използваме в различни аспекти на живота.
„Нашият пробив може да има различни приложения – от персонализирани музикални преживявания до иновативни музикални терапии и комуникационни кампании“, коментира д-р Кириаки Калимери, старши съавтор на изследването и изследовател във фондация ISI.
„Нашето изследване разкрива важна връзка между музиката и морала, проправяйки път към по-дълбоко разбиране на психологическите измерения на нашите музикални преживявания“, заключава Вьоса Преники. „Вълнуваме се да продължим да изследваме тази богата и неизследвана територия.“