Защо сме еволюирали да бъдем топлокръвни

Въпреки че за някои хора лежането на слънце по цял ден е идеята за перфектна почивка, в действителност за някои видове – за студенокръвните животни, като крокодилите и гущерите – този процес е жизнено необходим, за да се раздвижат, докато хората и другите топлокръвни са способни да генерират собствена топлина.

Но защо хората са топлокръвни?

Нека започнем с някои термини

Студенокръвните животни са известни като „ектотерми“, а топлокръвните – включително хората, други бозайници и птици – „ендотерми“. Това означава, че ние поддържаме вътрешна температура, по-висока от тази на околната среда. При птиците тя е средно около 40°C, докато при хората трябва да е около 37°C.

Поддържането на постоянна вътрешна температура е известно като хомеотермия. За да я поддържат, ендотермите трябва да се хранят много по-редовно от ектотермите, за да захранват телата си с топлина. Разбира се, има и изключения от тези категории: голите земекопи добавят към списъка си със странни характеристики това, че са единствените ектотермични бозайници, чиято температура се поддържа доста постоянна благодарение на подземната мрежа от тунели, която обитават.

Как започва всичко?

Съществуват различни теории и доста спорове относно причините за еволюцията на ендотермията, като най-вероятно истината е някаква комбинация от тези идеи. Смята, че предците на птиците са започнали да развиват ендотермия преди около 140 милиона години и, че предците на съвременните бозайници са били топлокръвни още през триаса, преди повече от 200 милиона години.

Различни теории

Една от първите идеи – предложена в статия от 1979 г. от Бенет и Рубен – е, че ендотермията е била необходима, за да могат топлокръвните животни да водят активен начин на живот и да имат достатъчно енергия, за да преследват бързо движеща се плячка. Те изказват предположението, че основният фактор, стимулирал еволюцията на ендотермията, е увеличаването на аеробните способности, които позволяват на тези животни да поддържат високи нива на активност.

Алтернативни идеи – на учените Класен и Нолет – предполагат, че всъщност тя е еволюирала при тревопасните животни. Тези животни се нуждаят от високи нива на азот, които биха били постижими само чрез смилане на голямо количество растителна материя. В резултат на това те ще приемат и изключително много въглерод, който от своя страна пък ще бъде изгорен като ендотермия.

„Повечето теории твърдят, че горещата кръв е еволюирала при по-малките месоядни животни, и това може да е вярно. Ако това е вярно, тогава тя е станала много по-възможна за тревопасните, след като вече е еволюирала“, казва авторът Марсел Клаасен от Нидерландския институт по екология пред New Scientist.

В крайна сметка отговорът е, че не знаем

Все още липсват доказателства защо човешките ни предци са развили ендотермията. Възможно е това да е било комбинация от промените в околната среда през онази епоха и/или увеличаването на растителната маса във връзка с използването на азот. Възможно е нашите предци да са се нуждаели от способност за усвояване на повече кислород, за да се поддържат в лова си.

Някои предполагат също, че ендотермията е еволюирала като защита срещу гъбични инфекции, тъй като повечето гъбички не могат да се размножават при по-високи температури.

Но както казахме, възможно е да е комбинация от всички тези фактори.