Забравената Кримска война не спира да ни напомня за руските апетити в Черно море и желанието за световна доминация

| от |

Историята на Кримската война може лесно да се опише като Студената война на XIX век. Този конфликт описва най-високата точка на напрежение между Руската империя и Великобритания. Това е война, в която няма да откриете християнски ценности или други толкова миротворни или бели идеи. Кримската война е игра на глобално влияние, икономическа сила, стратегическо позициониране и опити за събарянето на Османската империя. Това е опитът, един от многото за Русия, да успее да пробие в Черно море, а след това да се насочи свободно и към Средиземно море, опитвайки се да се превърне в европейска сила.

Началото на войната започва някъде през 1780 г. с инвазията на Русия в Крим и превземането на пристанището в Севастопол. Скоро същото ще се превърне в база на руския черноморски флот, който практически се смята за заплаха към Османската империя – Константинопол продължава да се намира на Босфора и свързва Черно море с Мармара. Позицията в Севастопол предоставя стратегически плюс за Русия, защото позволява директна атака в сърцето на империята.

След смъртта на Наполеон през 1815 г. Великобритания и Русия се смятат за двете глобални сили. Разминаванията в политическите им възгледи остават и до днес. Великобритания остава една сериозна морска сиила, докато Русия продължава да е империята на един цял континент. Не трябва да разглеждаме Кримската война като битка за една територия. Глобалната сцена е много по-голяма и реално Османската империя е просто една точка. Други такива интересни мигове, които предстоят да се случат, са Иран, Афганистан, Финландия, Северна Норвегия, Аляска и Китай.

William Simpson - Attack on the Malakoff.jpg

Морските сражения са изключително важни, но още по-интересното е, че за да се случат сухопътните битки, флотата трябва да докара армията в Крим – това важи за всички страни. Все пак ще открием, че тежката артилерия е активирана именно от морето. Всички от доставката на провизии до медицинските евакуации се случва по вода.

Изненадата сигурно ще е голяма за мнозина, но предимството във военната техника е за британците и французите, използващи своите мускети с разстояние 3 пъти по-голямо от това на руснаците. По стара традиция, руските сили разполагат своята артилерия в Севастопол и са готови да използват груба сила, за да запазят територията си. Това не отказва съюзниците да изпратят около четвърт милион войници, които да се борят срещу руските сили.

Тук ще видим, че в битка влиза първият брониран боен кораб. Французите ще тестват своите бронирани батареи за атака по Форт Кинбурн (днешна Украйна), докато британците вече са провели своите тестове и са доста доволни от крайния резултат. Руснаците ще донесат още една иновация – създаването на подводна мина. Идеята е добра, но реално всички мини не са толкова мощни, за да потопят кораб.

Що се отнася до силите в сухопътните сражения, британците карат своите расови коне, известни с издръжливостта си. Леката бригада на британците позволява около 5 пъти по-добро покритие на фронта, а французите докарват породи от Северна Африка, които се справят перфектно с грубия терен.

Резултатът от тази среща е пословичен само с едно – Руската империя никога не е очаквала, че ще срещне такива противници на фронта. Нещо още по-интересно е, че превземането на Крим е било с идеята за нападение на Османската империя, в сметката никой не е добавил Франция и Великобритания. Германия остава неутрална и не позволява преминаване през своите територии, което води до поредната историческа катастрофа на руските генерали, още много такива предстоят и през следващите години. Има и добри новини за Молдова, която получава малка територия, докато Швеция се откъсва от руското влияние и успява да се присъедини към западния свят. Що се отнася до Черно море, то ще бъде със забрана за плаването на бойни кораби, докато търговските ще имат свободата да избират нови пазари и посоки. И тук идва още по-интересният въпрос: какво става, след като Руската империя губи войната?

Това ще е поредната война, в която руската история ще запише, че Русия е била атакувана от източни и западни сили, които са използвали всички сили, за да донесат несгода на миролюбивия руски народ. Още тогава ще има достатъчно руски пропагандисти, които ще напомнят, че западът няма да донесе нищо добро. Забавен факт е, че бедите най-често идват от изток.

Ще открием, че Русия използва своя вечен лост – религията. Преди да стигнем до Кримската война ще открием, че Православната църква, която е подкрепяна от Руската империя, влиза в конфликт с католическите монаси, които също имат апетити към Йерусалим. Проблемът е, че докато двете религии говорят за мир и почитането на Исус, представителите на двете църкви не спират да се хапят, докато в един момент не стигат и до размяната на юмруци и други мирянски тактики за надмощие. Друг особен фактор за тази война ще бъде забелязан през 1815 г. Веднага след Наполеон ще открием, че договорът за мир във Виена ще постави най-много позитиви за Великобритания, която обаче ще се стреми да направи така, че никога повече в Европа да не се ражда единична доминираща сила.

Александър I не е особено щастлив, особено след като е победил в тази война и смята, че заслужава Европа. След като тук се прокарва първата линия на раздор, руският цар веднага ще обяви либералите, демократичните идеали и всичко от Великобритания за дяволско творение. По средата между двете страни ще открием, че се намира и Османската империя. По идея на Александър I, тя ще се смята за болния човек в Европа. След взимането на Севастопол ще открием, че руската империя успява да нахлуе в България, тогава под османско владичество и ще продължи своя сухопътен марш към сърцето на Османската империя.

В България познаваме този процес като Тракийското въстание, в което българи помагат за редица военни успехи на Русия. В резултат на тези маневри, Великобритания изпраща своята морска флота, за да спре по-нататъшните настъпления. Не си мислете, че британците са играли за Османската империя, но точно тя е пречката до една друга важна територия – Индия. За още по-голям проблем ще открием, че и Франция се връща обратно в играта като военна сила. Мотивацията за тяхното развитие идва именно от амбициите на Русия да успеят да навлязат в Европа. Париж ще заяви, че католиците имат право на Йерусалим и с това обявяват своята страна в предстоящата война.

Палестина продължава да е владение на Османската империя и точно това създава и техните главоболия. Изправени са между Руската империя и англо-френските амбиции. Османската империя ще заяви, че Православната църква има правата над Йерусалим, следователно французите ще изпратят боен кораб на име Charlemagne, за да се опитат да опреснят паметта на Османската империя. Барутната дипломация сработва и Русия също ще последва примера, пускайки свои бойни кораби по Дунав, за да напомнят за споразумението. През 1853 г. вече няма смисъл за повече мили очи и Османската империя обявява война на Москва.

На този етап ще открием, че Франция и Великобритания са все още скромни и тихи. Неутралитетът е прекратен на 30 ноември 1853 г. с потопяването на османски кораби в Черно море, където близо 3000 турци умират. Флотите на французи и британци пристигат след 2 месеца и заемат позиции на 28 март 1854 г. Положението става плачевно и до средата на септември 1854 г. ще открием, че съюзниците – британци, французи и османци ще направят десант в Крим. Русия не е очаквала подобен ход, все пак няма идиот, който да поведе зимна война срещу Русия, но ето, че изненадите предстоят.

Стотици лодки с броня, коне и мъже ще преминат Черно море и ще имат нужда от пет дни да разгърнат своите сили. Те трябва да изминат около 70 километра до стратегически важното пристанище в Севастопол. Руската защита се ориентира на висотите на река Алма и печели стратегическата точка и прикритието на скалите. Ударът по двата фланга идва с жертви, но по-доброто оръжие на съюзниците ще отблъсне руснаците и ще ги обърне в пълно отстъпление. Съюзниците не се впускат в преследване, което може да се смята за някаква стратегическа грешка. По-късно лорд Раглан и Арманд Сент-Арнауд ще се обвиняват взаимно, че не са използвали момента за победа.

Обсадата на Варна

Следващата интересна дестинация ще е друго пристанище в Балаклава. Съюзниците пристигат с повече от 120 тежки оръдия, насочени към Севастопол, но руснаците разполагат с три пъти повече. Някои от тях са качени на кораби, за да не позволят толкова лесно залавяне. Севастопол ще издържи обсада близо 12 месеца и поне 6 тежки бомбардировки. Последната е особено тежка, защото жертвите са между 2 и 3 хиляди на ден. Това обаче не е момент, до който се стига толкова лесно.

След отстъплението на Алма, руснаците ще използват следващия месец в прегрупиране и подготовка за война. Генерал Александър Меншиков ще трябва да защитава Севастопол и една от задачите е да измести атаката в други точки около селата, за да се опита да намери слабата точка на противника. Намират една такава на юг в Балаклава. Руснаците успяват да ударят османски фортове и да отблъснат противника, за да се доближат до втората защитна линия. Достигат до 93-британски планински полк, който през нощта ще направи своята атака. Тук можем да говорим за първа среща между руска кавалерия и британска пехота. Британците стрелят два пъти от сравнително близко разстояние, с което попарват желанието на кавалерията за атака.

В последния момент пехотата получава заповед да не преследва противника на щик. Лорд Раглан ще се опита да запази оръдията си, които са зарязани от османските войници и ще изпрати леката бригада да ги прибере. Липсата на комуникация ще изпрати войниците в центъра на руските сили и скоро тази локация ще носи името „Долината на смъртта“. Руските сили нападат от три позиции. Въпреки тежките жертви и лудостта, руснаците изоставят идеята втори път да се изправят срещу противника с кавалерия. При битката за Инкерман на 5 ноември ще открием, че няма генералски грешки. Войниците се бият изцяло по собствено усмотрение и поддържат инициативата жива.

Мешников се опитва да пробие висотите на планината, изпраща около 42 хиляди души срещу 2700 британци, които не спират да искат подкрепления. Поради лошите климатични условия, мъглата и дъжда, повечето войници се оправят сами и всеки си е генерал. Изпратени са само две артилерийски оръдия, които са достатъчни да респектират руските сили и да ги върнат обратно. Позициите на руските сили започват да падат една след друга, но 12-те месеца в обсада водят до нови идеи.

Последната стъпка за победа се оказва скрита като коз при кралската флота, която успява да окупира Азов и да спре руските провизии до Крим. Без храна, амуниции или кавалерия, Русия не може да пази своята крепост. Същата се сгромолясва на 9 септември 1855 г. след брилянтна френска атака. Този триумф е достатъчен за Наполеон III, който ще се върне обратно у дома като победител и носител на старата френска бойна слава. Войната приключва точно тогава, когато французите вече не са щастливи от броя на жертви, които дават. Британците ще се постараят да унищожат завинаги пристанището и да не спрат апетитите на Руската империя за контрол на Черно море. Без Севастопол, Русия е подготвена за банкрут, редица бунтове у дома и желание за обезглавяване на Александър I.

Неговият наследник – Александър II ще трябва да приеме короната и да обяви загубата на своята собствена империя. Русия не успява да издържи на модерната военна икономика, която се изправя като опозиция. Поради факта, че няма защита и на Санкт Петербург, никой не иска да види британските кораби, които спокойно да ударят града през следващата пролет. Напрежението ще се повиши още повече, когато Швеция също се включва в силите на коалицията през ноември 1855 г. и Австрия заплашва със същото. До края на 1856 г. ще открием, че новият цар е готов да говори.

Русия ще трябва да признае политическата и териториална цялост на Османската империя, да премахне всички бойни кораби от Черно море, да се откаже от всички претенции в Йерусалим. Друго изискване ще е отварянето на Дунав и гарантирането на международната търговия. Великобритания изисква пълното разоръжаване на островите Аланд, които дават свободата и за доминация в Балтийско море. Мирът идва точно тогава, когато индустриалната мобилизация трансформира изцяло нейните сили.

Единственото страдание е, че Великобритания не успява да натисне още малко и да се опита да освободи Кавказ, отвъд Балтийско море. Мирът е подписан на 30 март 1856 г. Това е само една привидна част от цялата дейност, тъй като ще стане ясно, че само три седмици по-късно кралица Виктория ще разгледа събраната флота за атакуване на Санкт Петербург. Вкусът на британците е, че тази война е спечелена с помощта на Франция и Османската империя. Мобилизирането на балтийската флота ще спре руската инвазия в Турция и Афганистан през следващите години. Великобритания няма да се бие с никого през следващите 58 години и ще се насочи към икономическо развитие.

Причината за големите успехи идва от факта, че Великобритания и Франция използват модерни кораби и силата на параходите си, въоръжават силите си с модерни пушки, които липсват в редиците на Русия. Това е първата война, в която има кореспонденти, изпращащи телеграми и информация директно от фронта. Тук ще се използват и подводните мини, железопътните линии и бронираните кораби. Британската търговска флота също изпълнява своята роля брилянтно и не спира изпращането на продоволствия. Тук се ражда и модерният военен лазарет, обръща се по-сериозно внимание на униформата и още много други.

През следващите няколко десетилетия ще открием, че Русия спира да е великата сила, за която се представя. Тя има задачата да построи отново своята индустрия и инфраструктура. Отстъплението ѝ ще даде свобода за национализъм в Източна и Централна Европа. Един особен елемент от тази война ще бъде Ото фон Бисмарк. Той ще бъде в ролята на доминант в немската империя и политика през следващия половин век. Русия ще се обърне към Китай и ще успее да превземе доста сериозно парче територия. Тази война ще продължи, докато всеки независим режим от Москва до Китайската граница не бъде унищожен. След това ще повторим историята и с амбицията за балканското присъствие ще говорим за отключването на Първата Световна война.  

 
 
Коментарите са изключени за Забравената Кримска война не спира да ни напомня за руските апетити в Черно море и желанието за световна доминация

Повече информация Виж всички