Плуването в студена вода е на мода, но полезно ли е наистина
Имате ли приятели, които обичат студеното прекалено много? Или вие самият сте един от хората, които ходят по тениска, когато всички други са с якета? Е, може да сте на правилен път: според ново изследване потапянето в студена вода може да намали риска от заболявания като диабет и да намали телесните мазнини при мъжете.
Къпането в студена вода и плуването се превърнаха в популярни хобита през последните няколко години. Това нарастване на популярността им идва и с много анекдотични ползи от хората, които ги практикуват – включително ползи за здравето и повишено либидо.
В скорошна статия изследователите преглеждат 104 проучвания, които подчертават ефектите от плуването в студена вода. Екипът изключва проучвания, при които температурата на водата е по-висока от 20 градуса по Целзий, участниците носят костюми за плуване или потапянето в студена вода е случайно. Включените проучвания разглеждат редица теми, като имунната система, оксидативния стрес, мастната тъкан, възпалението и кръвообращението.
Обикновено по време на първоначалното потапяне в студена вода човешкото тяло ще изпита шок, който ще доведе до повишаване на сърдечна честота. Има противоречиви мнения от различни проучвания относно ползите от този процес за сърдечно-съдовата система: някои предполагат, че хората ще намалят рисковите фактори за сърдечно-съдови заболявания, докато други проучвания показват, че натоварването на сърцето всъщност се увеличава.
Проучванията откриват положителни връзки между плуването в студена вода и кафявата мастна тъкан – активирана чрез студ „добра“ телесна мазнина, която изгаря калории, за да поддържа телесната температура. Тя е различна от съхраняващата енергия бяла мазнина. Някои проучвания показват, че излагането на студ може да увеличи производството на адипонектин в мастната тъкан – това е протеин, който предпазва от диабет, инсулинова резистентност и други заболявания. За опитни и неопитни плувци, потапянето през зимата може да увеличи инсулиновата чувствителност и да намали концентрацията на инсулин, установява прегледът.
Като цяло обаче цялото изследване се оказва нерешително относно общите ползи за здравето. Това е така, защото включените проучвания често имат много малък брой участници, само един пол, различен опит в плуването или е потапяне в студена вода се случва по различни начини (например като хоби или като начин за възстановяване след тренировка). Има и променливи по отношение на водата, като състава на солта и температурата. Проучванията също така не идентифицират дали тези, които плуват редовно, като цяло са по-естествено здрави от тези, които не спортуват.
„От този преглед става ясно, че има нарастваща научна подкрепа, че доброволното излагане на студена вода може да има някои благоприятни ефекти върху здравето“, казва водещият автор Джеймс Мърсър в изявление.
„Много от проучванията демонстрират значителни ефекти от потапянето в студена вода върху различни физиологични и биохимични параметри. Но въпросът дали те са полезни или не за здравето е трудно да се прецени.“
„Въз основа на резултатите от този преглед много от изложените ползи за здравето от редовното излагане на студ може да не са причинно-следствени. Вместо това те могат да се обяснят с други фактори, включително активен начин на живот, развита способност за справяне със стреса, социални взаимодействия, както и позитивно мислене.
„Без допълнителни убедителни проучвания, темата ще продължи да бъде предмет на дебат.“
Затова и ние трябва да имаме предвид, че ако решим да отидем на зимно море, трябва предварително да се информирате за хипотермия и други проблеми, които могат да възникнат от шока от студа.
При потапяне в студена вода, като например при падане през тънък лед, студеният шок е може би най-честата причина за смърт. Също така внезапният контакт с много студена вода може да причини неволно вдишване, което, ако се случи под вода, може да доведе до удавяне.
Смъртта, настъпила при такива сценарии, е сложна за разследване като има няколко възможни причини. Студената вода може да предизвика инфаркт поради крайно свиване на кръвоносните съдове, в следствие на което сърцето трябва да работи по-усилено, за да изпомпва същия обем кръв през артериите. За хора с предшестващо сърдечно-съдово заболяване допълнителното натоварване може да доведе до миокарден инфаркт и/или остра сърдечна недостатъчност, което в крайна сметка пък може да доведе до сърдечен арест. Отговор на екстремен стимул като този може, макар и в много редки случаи, сам по себе си да доведе до сърдечен арест. Хипотермията и екстремният стрес могат да предизвикат фатални тахиаритмии.
Едно по-модерно виждане предполага, че автономният конфликт – симпатикова (поради стрес) и парасимпатикова (поради рефлекса на гмуркане) коактивация – може да е отговорен за някои смъртни случаи при потапяне в студена вода. Рефлексът на вдишване заради студения шок и неконтролируемата тахипнея (ускорено дишане) могат сериозно да увеличат риска от вдишване на вода и удавяне.
