Какви правомощия ще има крал Чарлз върху Великобритания

Статистика показва, че кралица Елизабет II е най-дълго управлявалият монарх в историята на Великобритания. През юни 2022 г. отпразнува своите 70 години на трона и определено успя да остави своята следа в световната история.

Рокадата на трона беше изпълнена изключително бързо, следователно идва и по-важният въпрос: какво точно получава един крал като власт?

Няма как да се отговори с абсолютна точност, Великобритания продължава да е конституционна монархия, следователно властта се определя между монархията и парламента, където се избират официално и самите представители с демократичен избор. Управлението се базира на закони, коментирани изцяло с кралския двор и владетеля, за да се стигне до възможно най-доброто решение. Някои могат да се запишат в историята, но други да се отхвърлят във времето.

Традицията посочва, че монархът е абсолютния владетел и източник на сила в правителството. Не случайно Елизабет II беше известна като „Кралицата на парламента“. Странно е, че докато беше жива, нейното присъствие там не можеше да се забележи толкова, като тя самата не се намесваше дори в намеренията и плановете на министър-председателя.

Технически, кралят разполага с определени политически сили. Резервираното и право позволява да избере министър-председател, както прави на 6 септември на отворена сесия на парламента.

Докато забелязваме това, не трябва да забравяме, че реално основната власт остава в парламента и хората, партиите и самите политици избират кои въведения да се добавят в закона и кои да бъдат премахнати. Практически владетелят няма много влияние върху избора на самия кандидат, а трябва само да постави кралския печат за одобрение. С други думи, кралската корона съществува, но е задължена да слуша желанията на самия народ.

Има една друга много важна подробност – кралят разполага с три специални жокера, когато дойде време за управление: да консултира, да одобрява или да предупреждава. Не трябва да забравяме, че именно Елизабет II е успяла да назначи цели 15 министър-председателя на страната, започвайки от Чърчил през 1951 г. до Лиз Тръс само два дена по-рано. Традицията повелява, че кралят или кралицата ще трябва да поканят партията-победител на среща в Бъкингамския дворец.

Задава се важният въпрос, дали въпросната фигура ще формира парламент. Макар и въпросът да е напълно формален, той е задължителен и най-често трябва да гарантира, че британското управление ще продължи да съществува. На 6 септември стана ясно, че срещата и назначаването на новият британски министър-председател ще се случи в Балморал, вместо в Бъкингам. Ролята на краля или кралицата, когато няма достатъчно сериозен мажоритарен победител ще е още по-важна. Именно короната трябва да избере победител в изборите или по-точно, водещата фигура в парламента.

Елизабет продължаваше да стои далече от политиката и не желаеше да участва в нея, запазвайки неутралитет, но не винаги изборите даваха отговор и предоставяха ясен отговор за бъдещето на страната. Точно по тази причина през 2015 г. стана ясно, че парламентът не може да излъчи победител. Това мотивира кралската особа да напусне Лондон за уикенда и да остави всички да решават проблемите си и да следват волята на изберателите си. Последният път, когато монархът сменя министър-председател е през далечната 1834 г. Крал Уилям IV уволнява лорд Мелбърн и поставя сър Робърт Пийл.

Една друга особена сила на кралицата е, че може да разпуска или назначава парламент. В началото винаги има една реч, която да насочи новите управляващи. През 2022 г. принц Чарлз и принц Уилям трябваше да прочетат речта от името на кралицата, след като самата тя нямаше възможност да присъства по здравословно причини. Обикновено разпускането на парламента се случва точно преди избори. През 2011 г. става ясно, че законът се променя и сега Чарлз няма да може да избира кога да го разпусне.

Същият трябва да направи това автоматично на всеки пет години или по-рано, ако в залата премине вот за формиране на нови избори. За целта са необходими 2/3 от гласовете. През 2019 г. Борис Джонсън поиска парламента да бъде технически разпуснат и по този начин да избегне опозицията относно Брекзит. По-късно конституцията посочва, че това не е била конституционна стъпка и не може да се смята за завършена.

Кралят или кралицата, имат право да изберат кои предложения да се превърнат в закони и кои да бъдат отхвърлени. Практически и това е формалност. Последният път, когато закон е отхвърлен е през 1707 г. Кралица Ане отказва да изпрати милиция в Шотландия.

Короната дава и власт над въоръжените сили на страната. Това идва и с възможност за обявяването на война и подписването на мир. Като много други права, това също трябва да се обсъди много сериозно с министрите в правителството. Друго важно право е да се дава рицарска титла. Това се случва веднъж през юни и веднъж на Нова година. Монархът празнува рождения си ден през юни, без значение кога точно е роден. Причината е, че по този начин ще има хубаво време. Предоставянето на такава титла е решение на специален комитет от експерти, които посочват номинираните, а същият първо минава през министър-председателят.

Експертите са категорични, че Елизабет II е изключителен и балансиран монарх, който успява да контролира и също така да насочва управлението на страната си в правилната посока, а сега тази тежест е предоставена на Чарлз.