shareit

Тежестта на короната: Карол I – най-дълго управлявалият румънски крал

| от Десислава Михайлова |

Още от Античността короната е символ на властта. Лавров венец, източна диадема или регалия, изработена от благороден материал – това безценно украшение е било поставяно на главата на управляващия, а останалите са коленичили пред него. В името на короната са били погубвани милиони животи и се е прекроявала хилядократно картата на света.   

В поредица от текстове ще ви запознаем с едни от най-интересните владетели в световната история. Някои са водели държавите си до небивал възход, Златни векове и неподозирано обширни граници. Други са пропилявали богатствата и енергията си в преследване на химери или са заличавали постигнатото от предците си. Добри, зли, коварни, пресметливи, благородни или благочестиви, всички те са носели бремето на управлението и отговорността за благоденствието на своите народи.

В подножието на Карпатите, в покрайнините на град Синая се издигат кулите на красив замък, излязъл като от приказките. Построяването му отнема повече от 40 години. Той носи името на протичащата наблизо река и остава в историята като замъка Пелеш. Неговите 160 стаи са смес от италиански и немски стил, неоренесанс и барок, с богато изписани фасади към вътрешния двор и пищни дърворезби в интериора.

Това е първият европейски замък, в които има електричество. Сгушен в полите на планината, именно спиращата дъха гледка е причина той да бъде построен. Мъжът, който закупува 5-те квадратни километра площ и решава да превърне този планински рай в своя лятна резиденция е тогавашният крал на Румъния. Неговата съпруга описва процеса по следния начин:

Италианците бяха зидари, румънците строяха тераси, а циганите – кули. Албанците и гърците обработваха камъка, а германците и унгарците бяха дърводелци. Турците обработваха тухлите. Поляците бяха инженери, а чехите – каменоделци. Французите рисуваха, а англичаните мереха. Именно тогава можеха да се видят  стотици национални костюми и глъч от 14 езика, на които се говореше, псуваше, пееше и караше…“. Замъкът Пелеш става едно от бижутата на румънската архитектура, а кралят, който го е поръчал, остава в историята като мъжът, при когото страната получава своята независимост.

Той се отличава от поданиците си. Сериозен, студен и педантичен, той всява респект само като мине по някой коридор. Не е жесток, но не показва и топлота. Съпругата му е отблъсната от характера му, чуждите владетели са привлечени от харизмата му, а народът се радва на първата си либерална конституция, която получава благодарение на него. В свободното си време той обича да ловува, най-добре се чувства сред своя военен съвет, а не по време на бляскава бална вечер. Той е Карл Айтел Фридрих Зефиринус Лудвиг фон Хоенцолерн-Зигмаринген, но в историята остава с името – Карол I, най-дълго управлявалият румънски монарх.

Карл се ражда на 20 април 1839 г. в замъка Зигмаринген. Той е вторият син на принц Карл Антоан, принц Хоенцолерн и принцеса Йозефина от Баден. Баща му е министър-председател на Прусия в периода 1858-1862 г. и е единственият от династията Хоенцолерн, заемал този пост. По линия на майка си, семейството е близко с императора на Франция – Наполеон III.

Малкият Карл получава основното си образование в дома си, под ръководството на частни учители и с лекота усвоява няколко европейски езика. След това е приет в Кадетското училище в град Мюнстер. Военното обучение пасва на затворения характер на момчето и той решава да продължи следването си в Артилерийското училище в Берлин. Той е дисциплиниран, отговорен и точен, макар и физически да отстъпва на някои от своите колеги. Когато е на 25 години, Карл взема участие в Германо-датската война от 1864 г. След битките при Фредериция и Дюбол, той е издигнат в ранг офицер.

Допреди да стане крал на Румъния, той дори не е знаел къде точно се намира. От друга страна, той не е и първият избор на румънците за владетел. Когато първият владетел на Румъния – Александру Йоан Куза е свален с преврат и принуден да абдикира, Османската империя доволна потрива ръце, защото съгласно договореностите, обединените територии на Влашко и Молдова ще са заедно само докато той е на трона. Румънските политици обаче са на друго мнение и бързат да поставят някой нов владетел, който да имa тежест сред европейски двор, за да могат да спасят своята държава.

Първоначално те се спират на принц Филип, граф на Фландрия, който е брат на тогавашния белгийски крал Леополд II. Идеята им е да превърнат Румъния в „Белгия на Изтока“. Срещу тази идея е Франция. Наполеон III има други планове за Румъния. Той иска да я постави под свое влияние и да сложи доверен човек на трона, за да има по-добър контрол над Черноморието. Кой би бил по-подходящ от сина на неговите приятели от фамилия Хоенцолерн – Карл. Така бъдещето на младият офицер е предопределено и той обвързва живота си с една нова държава, която от тера инкогнита се превръща в дом, който е готов да брани на всяка цена.

През април 1866 г. Карл влиза в Букурещ, след като се промъква тайно в пределите на страната поради конфликта между Прусия и Австрийската империя. Той носи не само нови надежди, но и дъжд след дълъг период на суша, което се смята за добра поличба от населението. Всички го приветстват щастливо. Когато го короноват за княз на Румъния той се заклева да „спазва законите на Румъния, да се грижи за правата на народа си и за целостта на своята територия.“ По онова време той не знае дори дума на румънски, но това много скоро се променя и той усвоява езика на своята държава с лекота. Също така, в знак на уважение, той променя името си от Карл на Карол.

Възкачването му на престола не преминава без турбуленции. Османската империя веднага реагира на тази новина и отношенията между двете държави се влошават. Армиите се мобилизират, но и двете страни не са готови да влязат във военен конфликт и не получават никаква подкрепа от Великите сили, което води до „стопляне“  на отношенията. Карол отива на посещение в Цариград, където султанът признава обединението на Влашко и Молдова под властта на новия си васал и му позволява да създава свои медали, да сече монети с образа си и да разполага с 30-хилядна армия.

На първи юли същата година се приема и първата конституция на Румъния, която е една от най-модерните за времето си. Съгласно първият й член „Обединените румънски княжества представляват единна неделима държава, под името Румъния“. Основата на конституцията е взета от тази на Белгия. Съгласно нея се гарантира правото на частна собственост, свободата на словото, разделението на властите и се отменя смъртното наказание в мирно време.

В противоречие с нормите на времето обаче конституцията съдържа и текст, съгласно който „само чужденци, които са християни, могат да станат румънски граждани“. Макар привидно това да е насочено срещу турското население в границите на страната, реално то цели да уязви една по-голяма религиозна група – евреите. Князът получава силни позиции. В чл. 82 се гарантира, че властта над държавата ще бъде предавана по мъжка линия на наследниците на Карол I, които трябва да бъдат покръстени в православната вяра.

За да се подсигури линията на унаследяването следващата стъпка пред младия владетел е да си намери съпруга. През 1869 г. той предприема пътуване в европейските дворове, за да намери своята спътница. В немския град Нойвид, той се среща повторно с принцесата на Вид – Елизабет, която познава от няколко години. На 15 ноември същата година двамата сключват брак, въпреки че нито един от тях не е влюбен в другия. Докато Карол е студен и дистанциран, Елизабет е много емоционална натура. От малка тя пише стихове, разкази и новели, дейност, която продължава да практикува и като кралица под псевдонима Кармен Силва.

На следващата година двамата съпрузи приветстват появата на дъщеря – Мария. За ужас на семейството, когато дъщеричката им е едва на 4 годинки се разболява от скарлатина и умира. Това нанася тежък удар върху двамата й родители и те никога не откриват обратно пътя един към друг, нито пък имат други деца. В писма до баща си Карл Антоан, Карол излива огромната си мъка, че е „депресиран от болка, мъка и опасения. Спя съвсем малко и постоянно чувам крясъците на моята Елизабет…“. Години по-късно, когато става ясно, че двамата съпрузи няма да имат свои деца, той определя правото на унаследяване към племенника си – Фердинанд, който е вторият син на брат му Леополд.

Карол решава да загърби чувствата си като потъне в работа и се съсредоточава върху управлението на страната. В началото той няма много опит, вътрешния ред в страната е дестабилизиран от честа смяна на правителства, а хазната не се пълни с добри темпове. През 1877 г. обаче избухва Руско-турската война и Карол сграбчва възможността да се включи в конфликта на страната на руския император и да извлече ползи за Румъния.

Макар Русия да иска да получи безопасен коридор за своите войници по време на войната, тя не иска Румъния да участва активно, за да няма след това претенции по време на преговорите за мир. Желанията й не се удовлетворяват. Османската империя къса дипломатическите си отношения с Румъния, Карол дава права на руснаците да преминават през територията му и активно включва войските си във войната по време на обсадата на Плевен. Победата след обсадата на града издига Карол в очите на неговите поданици, които стават свидетели на военните му качества.

Румънците определят своето участие в руско-турската война като своята Война за независимост. За Русия този конфликт е точния момент да постави ръка върху бесарабските територии. По време на последвалия Берлинския конгрес, Румъния официално е призната за независима държава и получава Северна Добруджа, а териториите на Бесарабия се присъединяват към границите на Руската империя. Румънската общественост не желае подобна „размяна“ на териториите, но румънската дипломация не успява да го предотврати.

Северна Добруджа се оказва обаче идеалната територия за оземляване на обезземлените румънски селяни. Извършва се насилствено румънизиране на тази територия. Тогавашният министър М. Когълничану заявява, че „Ние трябва независимо от цената да румънизираме установените тук елементи“. Карол нарежда да се построи първият съвременен постоянен мост над р. Дунав, който да свързва румънския бряг с териториите в Северна Добруджа между Фетещ и Черна вода. След изграждането му това става най-дългият мост в Европа.

През 1881 г. конституцията на Румъния е променена и тя става кралство. Същата година, Карол е коронован като първия крал на Румъния. На главата му е положена стоманена корона, която е отлята от претопено османско оръдие, пленено след обсадата на Плевен. През 1886 г. Карол I получава неочаквано предложение от тогавашния министър-председател на България – Стефан Стамболов – да стане новият владетел на България след абдикацията на княз Александър I Батенберг.

Идеята е да се създаде държава по модела на Австро-Унгария, но между България и Румъния. Карол I отказва под натиска на Русия и по съвет на германския канцлер Бисмарк. Впоследствие по време на Междусъюзническата война, Румъния се включва срещу България и съгласно последвалия Букурещки договор – присъединява към себе си и териториите на Южна Добруджа.

Верен на своите немски корени, без да се допита до парламента, Карол I сключва таен договор с Централните сили (Германия и Австро-Унгария) през 1883 г. Близо 10 години по-късно той информира министър-председателя и министъра на външните работи за този съюз, но те запазват тайната пред парламента и обществото. В навечерието на Първата световна война (1914-1918) румънската външна политика е раздвоено между тайният съюз, сключен с Централните сили и подкрепян от Карол, и обществената нагласа, която е на страната на Антантата.

На 3 август 1914 г. Карол I свиква спешно събрание на Придворния съвет и споделя за тайния съюз. Членовете на съвета обаче са срещу неговото прилагане, а министър-председателя се обявява за неутралитет по време на конфликта. Карол I умира само няколко месеца по-късно, като неговия наследник пренебрегва поетите ангажименти и под натиска на общественото мнение включва Румъния във войната на страната на Антантата.

Карол I управлява Румъния в продължение на 48 години. По неговото време страната става независимо кралство и увеличава територията си на юг от р. Дунав. Макар последвалото комунистическо управление в страната да се опитва да очерни образа му, след 1989 г. той отново заема почетното си място сред най-добрите владетели, които са били начело на държавата.

На негово име са кръстени „Националният университет по отбрана“, Централната университетска библиотека и Националния колеж в Крайова. А замъкът Пелеш и до ден днешен е един от най-впечатляващите замъци в Европа, посещаван от около 0,5 милиона посетители на година.

 
 
Коментарите са изключени за Тежестта на короната: Карол I – най-дълго управлявалият румънски крал

Повече информация Виж всички