Операция каубой: Американци, германци и казаци спасяват заедно коне от Червената армия

На 28 април 1945 г. част от американските сили тръгват на невероятно опасна и уникална мисия, наречена операция Каубой. Тя ги обединяват с германски и казашки войници с една цел – да спасят най-ценните коне в света, с кръвна линия, която е на повече от 400 години, от нахлуващата Червена армия. И в крайна сметка те задружно успяват.

Стойността на липицанските коне

Родословието на красивия бял липицанер датира от 16 век, а името му идва от местоположението на конезавод, създаден от хабсбургския ерцхерцог Карл II Франциск. Кръстоска между арабска и иберийска порода, той се превръща в един от най-безценните коне в света.

През Първата световна война те са преместени в Австрия от съображения за безопасност. Оказват се в подобно положение и по през Втората световна война и са преместени в Чехословакия. Именно там кръвната линия на липицанерите почти приключва.

„Арийски“ коне

Още през 1938 г., когато липицанерите са конфискувани от Испанската школа по езда във Виена, германското правителство има план да създаде „арийска“ порода коне. Те отдават също толкова голямо значение на родословието на животните, колкото и останалата част от света, и се опитват да създадат перфектния военен кон.

През април 1945 г. офицерът от разузнаването на Луфтвафе полковник Валтер Холтерс е блокиран в конезавода Липицанер, който е на път да бъде превзет от Червената армия. Самият коняр, Холтърс е сигурен, че родът е обречен, ако руснаците стигнат до фермата, тъй като преди това червените застрелват редица коне от Кралската унгарска колекция.

За да ги спаси, Холтърс говори с американските сили – по-конкретно 42-ри кавалерийски разузнавателен ескадрон, 2-ра кавалерийска група, която е част от XII корпус на ген. Джордж Патън.

Той също се бе и сприятелил с колегата си конник и германски подполковник Хуберт Рудофски, докато той и войските му бяха блокирани в Хостау, където се намира конефермата. Той отговаря за нея и Холтърс се надява да го убеди, че сътрудничеството с американците е необходимо. За съжаление, Рудофски не иска да се предаде, за да спаси конете, защото не иска да предаде немската си лоялност.

Това обаче няма значение, тъй като Холтърс тайно взема ситуацията в свои ръце. Той се приближава до 42-ри кавалерийски разузнавателен ескадрон, 2-ра кавалерийска група, XII корпус на Трета армия на Патън и обещава, че германците ще се предадат, ако американците помогнат за преместването на конете на безопасно място.

M8 Howitzer

Германската защита, разположена между конезавода и американците, не знае нищо за плана и трябва да бъде победена, за да се установи път към и от района. Малка оперативна група от мъже, състояща се от две кавалерийски разузнавателни войски с разузнавателни коли M8, пет малки леки танка M24 Chaffee, чифт M8 Howitzer и около 325 пехотинци, първоначално е предоставена за мисията. Натоварен с командването на тази сила е майор Робърт Андрюс.

Като се има предвид, че вече са изтощени след девет месеца битка, преходът от 32 километра до фермата е изключително труден.

Когато по-късно оперативната група е прехвърлена на капитан Томас Стюарт, тя е намалена до само два танка, един кавалерийски отряд и M8 – общо 180 души. Той трябва да потърси допълнителна помощ и се обръща към съюзническите военнопленници, които работят във фермата и са освободени след капитулацията на Германия.

Стюарт също успява да убеди някои руски казаци, които се присъединят към Оста след германското нахлуване в СССР, да помогнат в битката с германските сили. Те са ужасени от Червената армия и искат да отведат конете на безопасно място.

И така, тази дрипава сила от е беше наречена „Чуждестранният легион“ на Стюарт.

Операция Каубой

На излизане от Хостау хората на Стюарт успяват да задържат войските на Вафен-СС. Ако германците бяха оборудвани с танкове, резултатът щеше да е много по-различен. „Чуждестранният легион“ удържа първия кръг от войници и по време на затишие в битката успява да премести конете през бойното поле.

По-голямата част от липицанерите са яздени от американски, немски и казашки офицери, но някои се нуждаят от по-деликатен транспорт, тъй като бяха или бременни, или наскоро родили. Тези, които не могат да бъдат яздени, са събрани на стадо и откарани на безопасно място или вкарани в импровизирани транспортни ремаркета и изпратени на запад.

Войските успяват да преместят около 500 коня без да губят нито миг, тъй като се разчува, че съветските танкове Т-34 току-що са пристигнали в най-източната част на града. В крайна сметка конете са изведени в безопасност и операцията Каубой е счетена за успешна.