Ихтозавърът е най-големият известен обитател на океана

Произходът на човека, ако вярваме на еволюцията на Дарвин, е започнал някъде от океаните, когато определени видове са решили да направят следващата стъпка и да напуснат водата. Хилядолетия по-късно стигаме до заключението, че дори и да се опитаме да проследим историята на видовете в океаните, задачата ще отнеме много време и още повече финанси. Според някои източници, броят на познати видове в океана и изобщо във всички водоеми, може да бъде от едва 5%. Едно обаче е сигурно, имаме представа до този момент, кое е най-голямото създание, което някога е покорявало дълбините. Логично е да се досетим, че същото датира от времето на динозаврите.

Точно като тези гиганти, то също умира с промяната на климата и активирането на един природен катаклизъм. Въпросното влечуго носи името ихтиозавър. Може да премине дължината от 15 метра, като спокойно може да се конкурира с някои косатки. Първите скелети на това животно са открити преди повече от 250 години и са забелязани близо до бреговете на Англия, както и в северните части на Германия. С появата на динозаврите и направените изследвания там, учените не са имали никакви проблеми да разберат на какво точно са се натъкнали в този момент. Разбира се, не са открили добре съхранен скелет, а само череп, който е с дължина от 2.4 метра.

По-забавното е, че въпросното чудовище е открито в планините на Невада, което трябва да ни подсказва, че Северна Америка е била континент под вода за много дълго време. Останалата структура и следи били подобни на тези на делфина, но с тази разлика, че челюстите били значително по-сериозни.
За голяма радост по-късно е открит още един скелет, който пази и гръбначния стълб. При направенето изследване става ясно, че този обитател е бил господар на водата преди повече от 246 милиона години, а благодарение на огромния фосил, ерата на динозаврите започва да става все по-лесна за разпознаване. С откриването на този обитател идват и въпросите – какво го е накарало да еволюира до такава степен и да се развие по този начин.

Този въпрос също има отговор, но той идва след няколко години в изследвания. Ихтозавърът има много сериозни прилики с кита, но те приключват с това. Смята се, че и двете животни са плод на еволюция от морски обитатели, които за първи път са излезли на сушата, но по някаква причина по-късно се връщат обратно и продължават да развиват тялото си до степен, в която да бъдат наложения и атакуващ вид. По-интересното е, че тези пропорции са достигнати с много висока скорост, за разлика от всички останали в океана – поне известните такива, защото на този етап това е най-голямото открито същество, а е възможно да има и други. Когато конкуренцията във водата се редуцира, за приблизително 3 милиона години, ихтозаврите вече са започнали да се налагат като гигантите и няма кой да им се опре.

Еволюцията ни казва и колко време е било необходимо на китовете, за да достигнат същите размери – приблизително 45 милиона години.
И нека не се залъгваме, храната също изиграва голяма роля и точно по тази причина учените правят реконструкция на хранителната верига от същия период. Преди 252 милиона години с измирането на пермтриасите, планетата остава с около 5% от живота, който някога е бил известен. Серията от катаклизми помага за избиването на почти всички видове. При липсата на каквато и да е храна, друг вид получава правото да се развива – мекотелите. Именно те са получили възможността да създадат точно такива левиатани.

По-интересното е, че китовете и много други големи бозайници се хранят с микроорганизми като планктон, а този принцип най-вероятно е установен от ихтозаврите, които би трябвало да се смятат като прародителите на кита. Разбира се, въпросните организми в миналото са били храна на друг вид организми, които бързо заместили по-скромното меню, за да се стигне до такива впечатляващи размери. Единственият вариант да се достигне до нещо толкова впечатляващо е, че първо въпросните рекордьори не са имали толкова много конкуренти във водата – размерите им не само ги плащат и прогонват, но и позволяват да бъдат лидери в океана. С какво точно тази информация ни помага?

С установяването на видовете от миналото, повечето изследователи ще имат много детайлна информация относно стъпките и настъпилите промени в обитателите днес. Това е едната положителна страна, а малко след това ще открием, че аудиторията има автоматично и пълната свобода да открие допълнителните отговори като например: какво ще се случи с различните видове в следващите години и какво можем да очакваме от наследниците? В този случай говорим за китовете като наследници, но ако имаме добър модел, с лекота можем да открием и следващите