Томас-Александър Дюма – вдъхновението за „Граф Монте Кристо“ и всичко друго на Александър Дюма
Едва ли има човек, който да не е чел „Тримата мускетари“, „Граф Монте Кристо“ и още много други специални творби на г-н Александър Дюма. Авторът на толкова много шедьоври може да плени всеки един читател и да го накара да опознае някои от най-силните и черни страни на човешката същност – жаждата за мъст, подготовката за отмъщение, честта и други интересни качества на човешкото съзнание, са овладени от перото на Дюма. Героите на френския писател са запомнящи се, но има една подробност – всички те са вдъхновени от един друг човек – френски офицер от кавалерията, един от най-коравите хора, за които Александър Дюма е слушал – неговият баща.
Неговото име е Томас-Александър Дюма. За Александър младши, това е бил един от най-достойните мъже, за коит се разказват легенди, докато за враговете си е „Черен дявол“. Наричат го така, защото бащата на Дюма е хаитянин, който за много кратко време успява да премине през всички видове армейски рангове. Томас-Александър е първият цветнокож жител на Франция с чин генерал. За него се разказва, че е бил висок и едър, никой не искал да влиза в ръкопашен бой с него, защото сякаш нищо не можело да го събори. Обикновено имал хоби да се дуелира с истински мечове в Париж.
Една от легендите е, че успява да защити мост от 12 австрийски драгуна, като разполагал единствено и само със своята шпага. Звучи фантастично, но за да разберем магнитуда на семейство Дюма, нека започнем със следното. Синът разказва историите на баща си, повечето от истории за фронта. Томас-Александър е внук на Александър Липман – една от най-добрите шпаги във фехтовката. Същият е бил на три финала на Олимпийските игри, като си тръгва с два златни медала и в момента се намира в Еврейската спортна зала на славата. Още тук можем да направим заключението, че фамилията Дюма определено не е случайна. Как започва всичко?
Томас-Александър Дюма е роден в днешно Хаити на 25 март 1762 г. Той е син на Александър-Антоан Дейви – френски маркиз и Мари-Чесет Дюма – за нея не е ясно дали е била робиня или не, но всичко зависи от архивите, които проверявате. Според историята на Александър Дюма, неговият баща е бил роден в семейството, когато Мери и Александър са били вече женени, но няма доказателства. Александър Дюма не помни много от баща си – Томас-Александър се завръща от фронта, когато синът му е още много малък и в следствие от всички рани – умира, докато момчето е на 5 години. През 1776 г. Мери умира, а Александър-Антоан решава да премести своя син в Париж, за да му даде по-добро образование. Именно там Томас-Александър започва да взима усилени уроци по фехтовка, запознава се с етикета на аристокрацията и се учи на езда.
По размери успява да стане около 1.9 метра, като в това отношение се смята за великан – все пак е XVIII век. Легендата разказва, че Александър-Томас можел с една ръка да вдигне четири мускета, като поставя по един пръст във всяко дуло на оръжията. На 22-годишна възраст влиза в един доста сериозен дуел с друг аристократ за сърцето на дама. Малко след като битката става изключително грозна, пострадалият благородник се заканва да съди хаитянина, но после се отказва. Няколко години по-късно Томас-Александър води три дуела в един ден и печели два от тях – не всяка битка може да бъде печеливша. Хаитянинът живее сравнително добре в аристокрацията и е един от странните хора, които бихте открили на всеки прием. Въпреки това демонстрира не само сила и характер, но и доста специално възпитание, което е рядко срещано. През 1786 г. баща му решава, че ще се омъжи за 19-годишна прислужница.
По това време маркизът е на 70 години и точно тази маневра успява да хвърли раздори във фамилията. Томас-Александър губи правото си за наследство и е изгонен от дома си. След като има силата и респектиращите размери, решава да се запише в армията – единственото подходящо място, където ще бъде хранен – размерите му ще свършат останалата работа. Единственото условие, което баща му поставя е, че няма право да използва фамилията Дейви и ще трябва да кандидатствa като редник. На изпращане му пуска благословия – да се оправя както може и никога да не търси помощ от семейството си. Томас-Александър се записва с майчината си фамилия – Дюма. Никога повече не връща старото бащино име и днес ще открием, че един от най-великите писатели носи друго име в рода, както и оставя следата във френската история. Все пак никой не е подозирал какви ще са подвизите на Томас-Александър , за да може да поправи грешката.
През 1786 г. Томас-Александър Дюма се записва във Френската армия на 24-годишна възраст. Френската революция чука на вратата и само няколко години след нея е изпратен в Италия, за да се бори с прусите и австрийците в Алпите. В това назначение успява да демонстрира всичко научено от дядо си и като един от добре подготвените кадри в редиците, няма никакви проблеми да прилага най-различни тактики, да демонстрира свирепа издръжливост на суровия климат и да се изправи срещу безпощадния си противник. След серия успешни битки и взети решения, капитанът го назначава за втори в командването на Легион Американе – по това време това е било формированието за всички цветнокожи революционери. По някаква причина ги събирали на едно място, но това не бил особен проблем, все пак това били най-здравите във френската армия и нямали никакви проблеми да газят противници от Барселона до Берлин.
През 1793 г. Томас-Александър оглавява командването на армията в Алпите и разполага с близо 53 000 ветерана, калени в един от най-суровите климати на Европа. Под негово командване за завардват два маршрута, които усложняват настъплението на австрийци и пруси. Докато изпълнява службата си вярно, историята за неговите успехи започва да се разчува и още по-лошото е, че някой разкрива благородническото потекло. Томас-Александър е отзован в Париж, за да даде показания и да обясни защо се прикрива, но още преди да стигне до Франция, клеветниците се запознават с устройството на гилотината и приключват своя творчески път.
Дюма наистина споделя своята история, но преди изобщо да се стигне до някаква присъда, бързо е върнат обратно на фронта, за да продължи да прави това, в което е най-добър – да убива хора. Някои от най-големите му постижения идват през 1796 г. докато служи в дивизията на френското командване. Отчита се единствено и само пред Наполеон Бонапарт, като се споделя, че двамата имат много добри отношения и визия за Франция. По това време му е наредено да превземе град Киуза от окупиралата се там австрийска съпротива. Куиза е град в Северна Италия с особено стратегическо значение за Наполеон и точно по тази причина се дава нареждането на един от най-добрите дивизионни генерали, който от своя страна мобилизира 5-ти френски драгунски полк.
Томас-Александър е начело на атаката и обикновено има един и същи план, пробива линиите на противника с кавалерия, а след това се обръща и влиза в ръкопашна битка – по това време бойните другари споделят, че за него е особено удоволствие да се изправя срещу противника лице в лице. В Битката за Куиза избира друга тактика. Първо пробива редиците на австрийците, а след това прави обиколка с кавалерията, разпръсквайки цялата им отбранителна линия, в последствие битката става невъзможна за водене и австрийците капитулират. Френските драгуни успяват да вземат повече от 1500 военнопленника. Докато генералът се разхожда и проверява укреплението на града, попада в капан.
Австрийски кавалеристи го нападат в засада и прострелват коня му. Докато противникът скъсява дистанцията, Томас-Александър използва тялото на убитото животно, за да се прикрие от изстрелите на мускетите. След това отмества трупа му и очаква нападението. Един от капитаните, който бърза да се притече на помощ, споделя следното:
„Видях как генералът се изправи гордо, извади меча си и всеки път, когато острието се насочи към човек, той падаше в рамките на няколко секунди.“
Битката не минава без рани. французинът е със срязана ръка и е прободен един път в бедрото. Има пукнатина в каската при един от ударите. По думите на същия капитан, преди да приключи битката, Томас-Александър е успял да свали около 7-8 човека и ранява двойно повече. Френските подкрепления пристигат в правилното време и бързо приключват сражението, докато австрийците напускат позорно – победени от един-единствен човек. Наполеон чува за този подвиг и дори го предлага за медал, но Дюма отвръща, че има нужда само от нов меч, защото старият бил вече захабен. Френският владетел поръчва да се изработи един специален меч за много специален човек. Новото острие носи името „Мечът на честта“.
През цялата военна кампания на Наполеон, Дюма отговаря за кавалерията и отбелязва много сериозни успехи по пътя си. В битката за пирамидите успява да прегази противника, но малко по-късно става ясно, че лорд Нелсън е успял да неутрализира френската флота в Абу Бакир. По това време Дюма не е особено щастлив от развоя на събитията и дори започва да се кара с Наполеон за глупавото решение да остави флотата без защита. Едва ли има друг човек в историята, който да дръзне да повиши тон на този владетел.
Мнозина ще се разделят с главата си в такива моменти, но вместо това Дюма е изпратен обратно в Париж. Корабът се разбива при една буря и вместо Париж и военна пенсия, Томас-Александър се озовава зад решетките на Царство Непал. Прекарва 2 години в този затвор, подготвяйки своето бягство. Точно тук се смята, че неговият син е получил вдъхновението за „Граф Монте Кристо“. През 1801 г. френският генерал успява да се върне у дома. При това завръщане разбира, че има син, но за жалост няма да може да види в какво ще се превърне той. Умира на 27 февруари 1806 г. и дори не успява да навърши 45 години.
Снимки: Wikipedia
