Боен клуб като сбъднато предсказание
Дейвид Финчер случайно среща Брад Пит в една гореща вечер на далечната 1997 г. Пит се завръща от дълъг снимачен ден на „Да срещнеш Джо Блек“ и очевидно е напуснал ролята си на странна форма на смъртта със сериозна мания към фъстъчено масло. Дейвид има нова идея за Пит – любимият Тайлър. Скриптът е в ръцете на Брад и бъдещата метаморфоза започва да се случва. Актьорът не е впечатлен от анархията, а от факта, че можеш да притежаваш всичко, което си искал и отново да се чувстваш изключително празен. Освен това не работят за първи път, публиката не е забравила греховните „Седем“, където Пит искаше много да разбере какво наистина има в кутията. Проблемът е, че Тайлър е бунтар и анархист, а в момента Брад е холивудският хубавец с Дженифър Анистън под ръка.
В интервю пред Rolling Stone през далечната 1999 г. ще стане ясно защо това е толкова емблематична роля:
„Аз съм човека, който има всичко. Притежаваш ли всичко, оставаш само със себе си. Нека го кажа отново: няма да спите по-добре или да бъдете по-добре с повече придобивки.“
Брад иска тази роля, защото я усеща, но салоните не се пълнят с хора, припознали се в иконоборческата общност.
И така не трябва да говорим за бойния клуб. Въпреки това изпускаме една много важна подробност – правилата са създадени, за да се нарушават. Правилата не обичат хаоса, следователно трябва да бъдат нарушени, прекрачени и напълно заличени. Легендарната реплика:
„Рекламата ни накара да преследваме автомобили и дрехи, да работим професии, които мразим, за да си купим глупости, откоито нямаме никаква нужда. Ние сме средните деца на историята, отгледани от телевизията с вярата, че един ден ще бъдем милионери и рок звезди, но няма да бъдем.“
И докато главната цел е да се унищожат кредитните карти и архивите за тях, за да може човек най-накрая да бъде свободен (мотив за още редица филми), Финчър има друга идея. Режисьорът прекарва доста време в гледането на UFC мачове, за да види как се чупят костите, как тече кръвта и как се движат всички с травми. Нортън и Пит ходят на уроци по тае куон до. Освен това всички са минали курса по правене на сапун. Чък Паланюк създава цялата история, докато работи във фабрика за производство на камиони.
Първото копие продава едва 5000 копия. Самият филм също не се приема особено добре, поне в началото. В зората на видеотеките и DVD-тата ще започне един истински фурор и повече от 5 милиона копия се продават, а да не говорим за пиратското разпространение. И макар всеки възпроизвел се философ да се опитва да прехвръли всичко на патриархата и насилието като типична мъжка черта, Паланюк има много по-разумно обяснение за всичко това. На една от почивките си претърпява зловещ пердах от хората в съседната палатка. Въпреки нараняванията, никой в работа не се осмелил да попита какво се е случило.
Човешкият контакт можел да настъпи, а именно това избягвали колегите. Социалният блокаж бил в основата на всичко това. Впрочем, Финчер позволил на всеки да изрази своята омраза в лентата по всеки канал. Оказало се, че Брад и Едуард имали особена страст в изразяването на отчетлив негативизъм към новия VW Beetle. Ето защо и на автомобилната сцена настояват една от колите да бъде именно Beetle. Според тях, автомобилът някога е бил символ на свободата и хипи движението, но 30 години по-късно се е превърнал в модерно бижу и продукт на корпорацията. Горките очевидно не знаят по-ранната история.
И така стигаме до най-важното правило: „Не говорим за бойния клуб“. Истината е, че такова не присъства в книгата. Идеята на всички е да не се разказва историята и да се развали удоволствието на всички останали. И така стигаме до голямото заключение, какво точно е бойният клуб? Дали не го изживяваме и в момента? Творението на Чък сякаш изпреварва времето си, но докато „американската мечта“ се продава в кутията с овесени ядки с играчка за децата, все повече хора предпочитат да се дистанцират от обществото. Въпреки това трябва да признаем, че почти всичко, което някога е било негативен сценарий в този филм ще достигне до вечерните новини.
Къде е изходът от този интересен лабиринт? При всички положения сте попадали на твърдението, че това е раят за мъжкото съсловие. Най-вероятно правилата на играта не биха могли да оставят особено щастливи спомени в зрителя, особено с нарастващата нужда от пацифизъм. Чък използва цялата диверсия за една единствена истина – няма лъжица. В почти всяка книга се говори за голямата мечта, за рецептата за живот, но самият автор така и не я представя. Ако свободата далеч от консуматорското общество е мечта, тя също остава някъде изгубена по линията. Ето защо Чък не дава рецепта за щастие, той предпочита просто да представи една идея.
Посланието, прикрито в книгата и изместено доста добре от фигурата на Брад Пит е малко по-различно. Нито една мечта не заслужава своята битка, ако в замяна ще отнеме душата, свободата и краткото време, с което всеки човек разполага. И нека не забравяме, че в края на книгата, Джак ще се срещне с Бог. В последния диалог ще има само един божествен въпрос: „Защо?“.
Защо трябваше да се преживее толкова болка, защо трябваше да загине човешката уникалност? Думите на Джак са:
Не сме специално, не сме и парче боклук. Ние сме това, което сме.
