Алтернативният туризъм у нас с ръст от 5%, от сектора оптимисти

България продължава да е невидима за света туристическа дестинация, това обаче може да се промени, ако страната ни заложи на развитието на екологичния, алтернативния и приключенския туризъм. Това коментира за БТА председателят на УС на Българската асоциация за алтернативен туризъм Любомир Попйорданов.

За да не остане това като добро пожелание, специалистът смята, че в бъдещата стратегия за развитие на туризма тези сегменти трябва да бъдат приоритизирани, така както правят например конкурентните ни дестинации – Гърция, Румъния и Сърбия.

Проектът „Дестинация Рила“, който правителството на Пламен Орешарски обмисля, не работи в полза на развитието на екотуризма и от гледна точка на Конституцията и закони такъв проект не трябва да се анонсира, защото е недопустим, категоричен е Попйорданов.

По данни на асоциацията от за тази година алтернативният туризъм очаква да отчете ръст от 5-6% спрямо предходната година, а географията му се разширява.

Този ръст се формира основно от чужденци, но се запазва и тенденцията на ръст на интереса и от български туристи.

От 2009 г. асоциацията издава сертификат „Зелена къща“ за места за настаняване, щадящи природата, и до момента такъв документ притежават 30 къщи за гости, от общо около 1 200. По новия Закон за туризма в тези къщи може да се сервира домашно приготвена храна. Досега няма фалирали зелени къщи, а само промяна в собствеността, каза Попйорданов.

Сертификатът се актуализира на всеки три години. Сертификацията днес струва около 300 лева на обект – къща за гости, семеeн хотел или къмпинг, като зависи от броя на леглата, а годишно се плаща такса от 100 лева. Досега с отнет документ са били 6 къщи. Развитието на този вид екотуризъм пряко дава поминък на около 300 души, но има потенциал броят на сертифицираните къщи да се удвои, смята Попйорданов.

Стимулирането на този туристически сегмент обаче се нуждае от редица нормативни промени, които да улеснят бизнеса и да го доближат до европейските норми на работа. Сред тях са промени в ресорни наредби към законите за храните и здравето, които да облекчат производителите на домашни храни и

занаятчиите. Идеята е да им се позволи в къщите за гости да предлагат бабините лютеници, сладка, туршии, мезета, занаятчийски изделия или това да бъде възможно и за собствениците на такива къщи да предлагат своя продукция на гостите си.

По този начин в населените места, където се развива екологичният туризъм, ще се осигури поминък и на хората, заети със земеделие, а туристите ще отнесат със себе си „зелени“ и „вкусни“ спомени.

Друг проблем е свързан с подготовката на планински водачи, което е на път да се разреши с наредба към Закона за туризъм, която се очаква да е готова в края на годината. В нея от асоциацията настояват да се въведат ясни критерии свързани с учебния процес и държавния изпит, както и

тежестта на материите, които се изучават, като се предвиди задълбочаване на познанията в посока геология, биоразнообразие, жива природа – информация, която се очаква от туристите.

Глътка въздух за заетите в бизнеса ще бъде и предложението да отпадне изискването, пенсионери, които стопанисват къщи за гости, да се третират от НАП като самоосигуряващи се лица, каза Попйорданов. Изискването е въведено от предишния финансов министър, което е довело до

изчезването на много къщи за гости в Странджа, Родопите.

От асоциацията се надяват вицепремиерът по икономическото развитие Даниела Бобева да вземе предвид тяхното предложение. Това ще върне в бизнеса много къщи и ще изсветли

други, които продължават да посрещат, но са се дерегистрирали.

Стимул за „зеленото“ предприемачество в туризма ще е развитието на биоземеделието, което чрез клъстерен принцип да бъде интегрирано в продукта „зелена“ къща.

По данни на асоциацията в сектора биоземеделие всяка година се отчита ръст от 10-15 на сто, но 90

на сто от тази продукция е предназначена за чужбина.

Предлаганият подход за обвързването на този вид земеделие с екологичния туризъм ще позволи на производителите да преоткрият и българския пазар, смята Попйорданов. Подобна интеграция би

могла да се приложи и по отношение на производителите на колела, като този сегмент също бележи постоянен ръст на производството в България, както и малките бутикови изби.

Родопите са безспорен лидер в дестинациите за алтернативен туризъм както за българските, така

и за чуждестранните гости, където е и най-голямата мрежа от къщи за гости, отбеляза експертът. Най-интригуващата нова дестинация е „Източните Родопи“, напомни Попйорданов.

С голям потенциал е западна Стара планина, която към момента е популярна само с Белоградчик.

Странджа е с голям потенциал, но в момента развитието на този вид туризъм там е в застой, каза Попйорданов. Има много, включително международни проекти, предполагащи повече внимание

към вътрешната ни „Дестинация Дунав“, както и териториите на България покрай т. нар. Желязна завеса.

Почивката в къщи за гости се предпочита предимно от семейства със среден и над средния семеен бюджет като алтернативна почивка за дълги уикенди, събота-неделя или за лятна ваканция. Това са предимно млади хора (често с деца), които за запалени почитатели на велопоходите, обиколките с коне, спускането по бързите реки, вкусната домашна храна, зеленчуците и плодовете с вкус и съзвучието на мислите с природата, хора – с опит на пътешественици.

До къщите не се стига с масовия транспорт, което има и своето очарование, заради възможността да

попаднеш „извън времето“. Такава почивка не е от евтините, например за предстоящите празници по Коледа и Нова година най-ниската оферта за три нощувки с празнична вечеря е около 250

лева на човек.

Добрите зелени къщи отдавна са резервирани, отбеляза Попйорданов. Освен чрез Интернет,

почитателите на този вид туризъм може да намерят своето приключение и от пътеводител, издаден от асоциацията, с данни за зелените къщи и маршрути към тях. Той се разпространява

безплатно чрез мрежата от къщите и чрез някои информационни туристически центрове.