Защо позираме на снимките?

Целият този навик е още от времето, когато за първи път са се появяват снимките, по времето, когато те буквално трябвало да се произвежда (правят). 190 години по-късно ние още повтаряме това.

Въпреки че снимката трябва да „улови живота в един момент“, това обикновено не се случва, защото когато видим фотоапарат ние спираме това, което правим в момента и започваме да позираме.

Когато за първи път се появяват снимките създаването им включва цял производствен процес, от няколко етапа, придружен от съответно майсторство.

Заради огромният обем на този процес хората започват внимателно да се подготвят за всяка снимка. По това време, ако искаш фотосесия трябва да позираш за нея, а самите снимки освен фото-оборудване имат и специални поставки за хора, които помагат в позирането и позиционирането на главата и тялото.

Защо тогава това продължава и днес?

„Хората са свикнали с позирането и очакват това. Позирането е навик, който се формира от технологичните изисквания от миналото. Въпреки това, след като снимките са се превърнали в безплатни ние все повече виждаме интересни спонтанни снимки, в по-голямата си част на обекти и пейзажи, но не и на хора. Традицията на позирането също влияе на способността на фотографите да направят някоя спонтанна снимка с приятелите или семейството. Може би си спомняте, когато за първи път сте видели снимка на профила си в някоя социална мрежа. Вероятно е било странно усещане. Хората винаги се чувстват неудобно, когато някой ги снима, без да очакват, защото те не са имали шанс да се „подготвят“ за снимката, защото някак си мислят, че те трябва да се подготвят за това,“ пише Юсеф Саран .