shareit

Всяко време е ракиено, особено през зимата

| от |

Тенденцията е българинът да не се рови повече в казана, а да си купува качествени ракии. Това заяви за БГНЕС Ивайло Жеглов, организатор на Балканския фестивал на ракията, превзел НДК.

Според Жеглов българинът започва все повече да си купува ракия вместо да прави домашна, защото качеството става все по-добро.

На изложението посетителите могат да се спрат на 25 щанда, предлагащи ракии, узо, ципура, турска ракия, арменски коняци и водка. Тази година за първи път се включват и представители на турски, сръбски и македонски ракии. Според Жеглов, най-интересните щандове са тези, които създават ритуал на пиенето на напитката. Като голям колекционер на ракии за него една чаша ракия е едно от големите удоволствия в живота, особено пред камината през зимата. Той е убеден, че постепенно ракията навлиза в Европа, като се наблюдава доста голям износ за САЩ.

Люта, културна и 50-градусова ракия може да опитате пък на щанда на Влади Желев, представител на изба „Карабунар“. Той представя 5 вида ракии, като всички са от червен мискет. Разликата в тях е, че отлежават различно време. Имат интересни ракии, като „Люта Карабонарска“, която е с настойка от люти чушки за почитателите на приятна храна. Добре се кодира в ориент средите. 6-годишният дестилат „Бастуните“, който е 50-градусов пък е за почитателите на високия градус. Предлага се и „Културна резерва“, която е 8-годишен дестилат. Според него, всяко време е ракиено особено през зимата.

Друг акцент на изложението е щандът за турски ракии. Димитър Кузмов разказа, че на българския пазар те напредват със стабилни темпове и ракията е намерила своите ценители. Историята на напитката произлиза назад във времето на Изток. Характерното е, че се прави от грозде, а Турция е една от много големите производители на грозде, което отива за направата на напитката. Дори има и закон за направата на ракия, който съществува от 96 години. Турската ракия е съпътствана от цял ритуал. За усещане се добавя и сладост, а най-отличаващото е, че тя се консумира като се слага една трета от напитката, същото количество вода и лед. По този начин алкохолът пада до към 20% обем и позволява на консуматора да се наслаждава много по-пълноценно.

Несъмнено фурор сред посетителите на изложението направи кайсиевата и дюлевата ракия на семейната дестилерия „Исперих“. Баръш Муса обясни, че тя произвежда плодови дестилати и ракии от плодове, като кайсия, череша, дюля, ябълка, френски сорт на слива и българска слива. Това, което ги различава от домашното производство е, че костилките на всички плодове още при постъпването им се премахват машинно, след което следва процесът на ферментация. Най-много се гордеят с кайсиевата си ракия, отбеляза Муса. Той обясни, че 95% от продукцията на дестилерията е предназначена за износ в наливно състояние за Швейцария и Германия. Бутилковото производство е от 3 до 5%, за да може да представим нещо качествено на българските производители, добави той.

Към изложението ме води вкусът към добрия алкохол и готините хора, разказа Иван, който бе дошъл да опита алкохолните напитки. Иван се е спрял на абсолютно всеки щанд на изложението, най-много обаче му е харесала малиновата ракия. /БГНЕС

 
 
Коментарите са изключени за Всяко време е ракиено, особено през зимата