Уязвената Сърбия

Сърбите не приемат да бъдат определяни като виновници за Първата световна война – те са си избрали ролята на жертва. И ако историци като Кристофър Кларк твърдят нещо друго, неизбежно предизвикват в Белград гняв и отпор, Дойче веле.

Месеци преди стогодишнината от атентата в Сараево срещу австрийския престолонаследник Франц Фердинанд, в Сърбия и Република Сръбска трескаво се надпреварват да установят върховната историческа истина за събитието. На тазгодишния франкфуртски панаир на книгата сръбският щанд гордо представяше издание, озаглавено „Стълбовете на истината“. В което причините за избухването на Първата световна война бяха посочени недвусмислено и плакативно: виновниците са Германия и Австро-Унгария, единствено те.

С плоския си схематизъм това становище предизвика несъгласие още преди критичната публикация на Кристофър Кларк „Сомнамбулите“, посветена на избухването на Първата световна война – книгата на австралийския историк и преподавател просто допълнително подхрани дебата. Кларк подробно се спира на политическия климат в Белград в годините преди 1914-та, както и на военно-политическата роля на Сърбия във войната. Според него, тази роля съвсем не е безобидна, напротив – сръбският империализъм не отстъпва особено на империализма на великите сили.

Преднамерено, несправедливо и неоснователно

Въз основа на доклади на британски дипломати историкът описва действията на сръбските части след нахлуването в Косово и окупирането на Македония през 1912. И отбелязва, че две години по-късно и в Сърбия има влиятелни кръгове, които искат война. Дори само това твърдение вече се възприема като провокация в Сърбия, тъй като сърбите са убудени, че са жертва, а не агресор в Първата световна война. Как така някой ще се опитва да уронва гордостта им?

Защитата на нацията срещу „нападките“ на Кларк бе поета най-напред от белградския вестник „Политика“ – утвърдения рупор на сръбския национализъм. На неговите страници президентът Томислав Николич се развихри срещу „новия опит преднамерено, неспреведливо и неоснователно Сърбия да се обявява за виновник за една историческа катастрофа и трагедия от световен мащаб“.

Историческата картина на Кларк за Сърбия не е по вкуса не само на определени сръбски политици, но и на някои интелектуалци, които са на мнението, че „всеки опит да се хвърля върху Сърбия вината за Първата световна война е изкривяване и ревизиране на историята“. Режисьорът Емир Кустурица например, който стана шеф на комитета за координиране на проявите по повод 100-годишнината от началото на Първата световна война, също се впусна в битката срещу „прекрояването на историята“. И даже изнамери документ, който доказвал, че Сърбия не може да носи вина за войната, тъй като много преди атентата в Сараево Австро-Унгария вече била взела решението да нападене Сърбия.

Исторически констатации и сръбски инат

Впрочем, в книгата си Кларк не твърди, че страната е „виновна“ или дори че е „главен виновник“ за избухването на Първата световна война – той просто описва тогавашна Сърбия и сръбските елити, като показва, че те не се различават от другите тогавашни елити и народи и са точно толкова властолюбиви, агресивни и войнствени. Също като другите, но в рамките на по-скромните си възможности и Сърбия се е проявила в тази война като агресивна сила, установява историкът.

Сръбският дебат за неговата публикация не свидетелства за разбиране на самата нея, но пък издава доста за историческото самосъзнание и самочувствие на много сърби. Впрочем – досега нито един издател в страната не е дръзнал да издаде в сръбски превод тъй оспорваната книга.