Тъгата по Мусолини
Странно, но факт: никак не са малко италианците, които тъгуват по Мусолини и по „неговата“ Италия. При това далеч не става дума единствено за хора от средите на десните екстремисти. Една твърде опасна тенденция според анализ на Дойче веле.
„Пиацале Лорето“ е едно от възловите кръстовища в Милано. В центъра на кръговото движение има тревна площ. Макар че не представлява нищо особено, това място е познато на всички италианци – тъкмо тук борци от съпротивата обесват трупа на фашисткия диктатор Бенито Мусолини. Близо 70 години след края на Втората световна война споменът за него още е жив. Нещо повече дори: в допитвания, които търсят отговор на въпроса кой е най-видният италиански държавник, Мусолини редовно заема едно от челните места.
Привърженици на Мусолини има не само сред неонацистите, но и сред консервативните кръгове в италианското общество. Томазо Пини например, продавач на зеленчуци от Милано, е убеден, че по времето на фашисткия режим на Мусолини Италия е била сигурна държава с ясни правила, от каквито се нуждаела и днес. „Сега всичко е потънало в хаос. На всяка крачка – просяци и джебчии. Едно време жените можеха да излизат на улицата, без да се притесняват за сигурността си“, казва Томазо. Външно той не прилича на яките биячи, които все по-често се срещат в Милано, Верона или Рим. Идеологически обаче позиците му са почти идентични с тези на войнствените симпатизанти на неофашистките групировки.
„Добрините“ на Мусолини
„Те вършат много добрини за семействата с ниски доходи“, казва един мъж за членовете на един неонацистки център в Рим. Официално това е място за срещи – нещо като културен център без идеологическа насоченост, но в Рим е публична тайна, че става дума за италианския клон на създадената във Великобритания неонацистка мрежа „Blood & honour“ („Кръв и чест“). Нейните членове се представят за консервативни поддръжници на реда и семейството, но в действителност разбиранията им са крайно екстремистки. В интернет организацията зове да се „опазва чистотата на италианския народ“. Отправят се и заплахи срещу чужденците, хомосексуалните и хората с леви убеждения. В центъра на организацията обаче се предлагат само легални занимания и услуги – например безплатни грижи за децата. По този начин организацията твърде умело запълва социалните празнини, издълбани от държавата. Продължителната икономическа криза и растящата безработица докараха до бедняшка тояга редица семейства от средната класа. Тази тенденция налива вода в мелниците на десните екстремисти, които трупат точки, предлагайки прости решения за сложните проблеми.
Има обаче и десни екстремисти, които съвсем открито се изявяват като такива. 2 500-те членове на партията „Forza Nuova“ („Нова сила“) периодически публикуват листовки, в които съвсем открито проповядват крайните си разбирания. В същото време те поддържат тесни контакти с хора от центъра на обществото. Така например бившият кмет на Рим Джани Алемано е женен за дъщерята на един известен неофашист. Техният син пък ръководи едно дясноекстремистко студентско движение. А бившият премиер Силвио Берлускони веднъж беше заявил, че политиката на Мусолини по принцип не била лоша. Единствената му грешка се състояла в това, че се съюзил с германските националсоциалисти. Иначе бил извършил доста добрини. Подобни изявления допълнително размиват границата между дясното и крайнодясното.
В продължение на близо 20 години Италия е управлявана от фашистите. От 1922 до 1943 година на власт е диктаторът Бенито Мусолини. И до ден днешен обаче италианското общество избягва да осмисли тези тъмни страници от историята си. Режимът на Мусолини продължава да бъде наричан „мека диктатура“, свидетелства швейцарският историк Арам Матиоли, който от години изследва италианския фашизъм.
Дългият живот на фашистките идеали
Неговата равносметка е унищожителна: „Фашистка Италия е най-близкият партньор на националсоциалистическа Германия и носи вина за редица тежки престъпления, които обаче са почти заличени от колективната памет. В Италия обичат да говорят предимно за крайната фаза на Втората световна война, когато Италия е окупирана от нацистка Германия и сама се превръща в жертва“, казва историкът.
Фашистката идеология обаче никога не изчезва напълно. Още през 1946 година се стига до сформирането на нова дясна партия – неофашисткото „Италианско социално движение“ (Movimento sociale italiano – MSI). През 1995 партията изживя идеологически обрат, прекръсти се на „Нациоален алианс“ и официално се дистанцира от фашистките идеали, след което дори успя да влезе в правителството. Само че мнозина партийни членове не последваха новата линия и основаха няколко дясноекстремистки групировки. Една от тях – „Azione sociale“ („Социално действие“), беше предвождана от внучката на Дучето Алесандра Мусолини. Впоследствие тази мини-партия се вля в партията на Берлускони. Оттогава насам Алесандра Мусолини, която не крие, че се гордее с дядо си, е депутатка в италианския парламент. Този факт е сам по себе си странен. А още по-странно е, че до този момент никой в Италия не е поискал от нея да се дистанцира от фашистките идеали.
