Страхът от провал – откъде идва и как да го преодолеем

Какво виждате около себе си? Забелязвате ли успелите и неуспелите хора около вас? И какво изобщо означава да си успял в 21 век?

Може би пари, власт, самозависимост? Ако вие не си задавате тези въпроси, то бъдете сигурни, че много хора си ги задават всеки ден и дори всяка минута, сравнявайки се с другите и превръщайки живота си в… хамлетова трагедия.

Самата дума “провал” означава пропадане, пълен неуспех в някаква дейност. Сам по себе си неуспехът е обвързан с негативни емоции като разочарование и тъга. Но защо за някои хора провалът е многолико чудовище, което дебне зад всеки ъгъл, докато за други е само нормална част от живота?

Според схема-терапията (терапевтичен метод, комбиниращ когнитивни, поведенчески, експериментални и психоаналитични техники) от детството си хората могат да попаднат в няколко капана, един от които е този на Провала. Най-общо казано, човекът с тази схема се чувства като провал в сравнение с връстниците си и други хора от обкръжението си. Чувствата, които най-често изпитва, са болка, тъга, вина, срам. И страх, разбира се. Непрекъснат страх, че с каквото и да се заеме, ще се провали.

В повечето случаи хората, попаднали в капана “Провал”, бягат от него. Те избягват ситуации, в които може да се провалят (или – както те мислят – ЩЕ се провалят) като например търсене на нова работа, поемане на нови задачи в работата, започване на собствен бизнес, отделяне от родителите или родителските фигури, започване на някакъв курс, явяване на изпити и т.н. Както виждате, тази схема е свързана основно с професионалната реализация и самозависимостта, а не толкова с връзките и личния живот. Това е така, защото усещането за провал обикновено се формира в областта на постиженията в училище, в спорта, в работата, тоест в сферата на интелекта, уменията за самодисциплина и отговорността.

Завърта се един порочен кръг: човек се страхува да развива уменията си, да поема нови задачи, да поема и отговорност → стои на едно място, отлага, разсейва се, прави грешки, не е мотивиран, самосаботира се → бива понижен в йерархията, уволнен, безработен, тоест проваля се. Освен това, преувеличава негативните страни от живота си и минимизира положителните. Това са хората с външен локус на контрола, които смятат, че неуспехите им се дължат на личността им, а успехите – на късмета.

Тези хора избират професия, която е под възможностите и потенциала им или, обратно, постъпват на място, където е изключително трудно да се издигнеш (самосаботиране); не се рекламират в буквалния смисъл, така че другите да разберат за талантите им; не желаят да преминат пътя от стажант до шеф (“Или ще съм шеф, или изобщо няма да работя!”); скачат от едно работно място на друго, без да развиват уменията си в една сфера; страхуват се да вземат самостоятелни решения в работата; компенсират липсата на постижения в професионалната сфера с други занимания, но въпреки всичко дълбоко в себе си продължават да се чувстват неудачници.

Защо? Какви са причините човек да не се цени, да не се приема и непрекъснато да се сравнява с други, различни от него хора? Познахте. Семейната среда.

Клише или не, вярно е, че родителите ни или хората, които ни отглеждат независимо от роднинските връзки, са тези, които ни насочват към отговорите на въпросите “Какъв съм аз?”, “Какви са хората?”, “Какъв е светът?”. Човекът, попаднал в капана “Провал”, като дете често е чувал за себе си “глупак”, “льольо”, “хич не си оправен, значи…”, “за къде си без мен”, “няма да успееш”, “защо не си като кака си”, “не можеш”, “не можеш”, “не можеш”… Непрекъснато е бил сравняван с братя и сестри, съседчета, съученици. Чувствал се е различен от връстниците си поради неумение в спорта или някоя наука, поради различия в езика или културата. Родителите му са му налагали прекалено високи стандарти, които той не е могъл да постигне и в крайна сметка се е отказал от опитите. Или пък родителите му въобще не са се интересували от постиженията му и не са развивали в него отговорността и дисциплината, необходими за да се издигнеш в професионален план.

Каквато и да е причината, първата стъпка към промяна винаги е осъзнаването на капана, в който сме попаднали. След това решаваме дали ще си помагаме сами, или имаме нужда от помощта на психолог. В случая със схемата “Провал” психологът би бил човекът, който ще ни покаже стъпките към самоувереността и ще ни подкрепя, когато се страхуваме да тръгнем по тях.

Текстът на Мария Урилска е взет от сайта www.psiholozi.com с изричното съгласие на автора.