Спорът за 9 май или как политиката измести историята

Трудният избор на бившите соцстрани дали да участват в тържествата за 9 май в Москва изхожда от актуалната вътрешнополитическа ситуация в тях. Историята е станала разменна монета в тази игра, пише в коментар за ДВ Иван Преображенский.

Да присъстват ли на тържествата в Москва послучай 70-та годишнина от победата във Втората световна война, и по-специално на военния парад, или не? Този въпрос занимава тези дни лидерите на редица страни по света. Особено затруднени с отговора си са тези на страните от Централна Европа, която първо беше освободена от Червената армия, а впоследствие превърната от съветското ръководство (с мълчаливото съгласие на Запада) в „социалистически лагер“.

От историческа гледна точка се получава така, че решението на лидерите на повечето централноевропейски държави съответства с позицията на техните страни по време на Втората световна война. Но това по-скоро е случайно съвпадение.

Историческите съвпадения

Нека припомним, че Унгария е съюзник на нацистка Германия във Втората световна война, въпреки че нейното „освобождение“ се чества на 4 април. След окупацията на Чехословакия от Германия, Словакия се превръща формално в независима страна, но реално е марионетна държава. На практика през цялата война Словакия е съюзник на хитлеристкия режим и едва след навлизането на съветските войски на нейна територия страната се надига срещу нацистките окупатори.

Чехия също е окупирана, но освобождението ѝ е дело не само на съветските войски – американците също помагат. През по-голямата част от войната България и Румъния, подобно на Унгария, са съюзници на Хитлер. А що се отнася до Полша, тя е освободена от съветските войски, но през 1939 година страната преживява двойна окупация – от хитлеристка Германия и от СССР. През 1945 година полската Армия Крайова се опитва да освободи страната преди настъплението на съветската армия, за да предотврати нова окупация.

Беларус и Украйна са друг случай. Двете страни са били част от Съветския съюз, но след анексията на Крим, да не говорим за военния конфликт в Източна Украйна, всякакво участие на Киев в празненствата в Москва е изключено. Беларус пък, не без основание, се смята за най-пострадалата държава. Затова президентът Александър Лукашенко е по-добре да си остане у дома – ако смята Минск, а не Москва, за столица на Беларус. И той възнамерява да постъпи точно така – отказва да присъства в Москва точно на 9 май.

Унгария все още не се е определила. Но ако въобще някой официален унгарски представител се появи в Москва, това ще бъде президентът Янош Адер. Премиерът Виктор Орбан не възнамерява да посещава Москва, независимо от дружеските си отношения с Владимир Путин. Словакия ще бъде представена от премиера Роберт Фицо. Както и по време на войната, словашките власти дълго се колебаха и взеха това решение буквално в последната минута. При това Фицо няма да присъства на военния парад, а ще се срещне с чешкия президент Милош Земан. Той пък на свой ред веднага прие поканата за участие в тържествата, заявявайки, че благодарение на освобождението от страна на Съветския съюз „чехите днес не могат да крещят: „Хайл Хитлер!“. Решението на Земан породи серия от скандали в родината му: чешкият президент отказа да приема в резиденцията си американския посланик, който разкритикува намерението му да пътува до Москва. В интерес на истината, гостът от Чехия също няма да присъства на военния парад. От Полша фактически няма да пристигне никой.

Как и защо се налага такъв избор?

На пръв поглед изглежда, че позициите на властите съвпадат с официалното разбиране за Втората световна война. В действителност трудният избор на лидерите на постсоциалистическите страни изхожда от актуалната вътрешнополитическа ситуация в техните страни. Историята просто е станала разменна монета в тази игра.

Според чешките медии, в страната вече е започнала предизборната кампания за президентските избори. С пътуването си до Москва Милош Земан се показва като опозиция на сегашното правителство, което ще се хареса на неговите избиратели. Аналогично постъпва и словашкият премиер Роберт Фицо. Дискусията в Унгария пък е свързана най-вече със сложната позиция на страната в ЕС, както и с приоритетните икономически отношения с Русия. Но това явно няма никакво отношение към историческата позиция на унгарските власти. А и унгарците определено не очакват непременно някой официален представител да се разходи до Москва.

Така можем предпазливо да предположим, че дори и без анексията на Крим от Русия и дори без украинската криза позицията на лидерите от Централна и Източна Европа на практика щеше да бъде същата. Само на чешкия президент Милош Земан щеше да му бъде спестен скандалът с американския посланик, което пък би го лишило от вътрешнополитическия ефект, който мобилизира неговите потенциални избиратели. Тогава също би възникнал въпросът дали Земан би тръгнал за Москва на 9 май?

*Иван Преображенский е политолог и постоянен участник в германско-руския форум „Петербургски диалог“, както и в руско-полския дискусионен клуб PL-RU