Смяната на времето и всичко, което идва с нея
В нощта на 24-ти срещу 25-ти октомври (събота срещу неделя) започва зимното часово време.
Точно в 4:00 ч. часовниците трябва да се върнат с един час назад, за да ни донесат един час повече сън.
Зимното време е „правилното“ астрономическо време, а лятното е изкуствено регулирано. Адаптацията към новия часови цикъл отнема няколко дни, дори седмица. Общо 119 държави имат зимно и лятно часове време, сред които и България.
Миналата година Русия се отказа от лятното часово време. Причината е, че тъмните утрини правели хората по-нещастни отколкото тъмните вечери. Малко след анексирането си Крим също прие руското часово време.
Изследване, наречено „Смяната на лятно и зимно часово време и инфарктът на миокарда“ и публикувано в New England Journal of Medicine през 2008 г., установява, че случаите на инфаркти нарастват силно в първите три дни след прехода към лятно часово време през пролетта. Обратно, имало е по-малко случаи на сърдечни удари при прехода от лятно към зимно време наесен. Изследователите твърдят, че най-разумното обяснение за това е негативният ефект от недоспиването върху сърдечно-съдовата система.
Друго изследване, публикувано в Current Biology през 2007, твърди, че системата за смяна на ден и нощ в човешкия организъм не се пренастройва към завъртането на часовника и сезонната адаптация към смяната на времетраенето на светлото време се нарушава от лятното часово време.
Независимо от всички аргументи „за“ и „против“, България засега си остава стабилен привърженик на завъртането на часовника през пролетта и есента – и не е спряла да го прави от 1979 г. насам.
