Шпионският скандал, Меркел и бумерангът

| от |

Германското външно разузнаване БНД изглежда напълно безпомощно в аферата с американската АНС, пише Дойче веле. Вина за това носи най-вече канцлерството, а Меркел вече не може да се измъкне невредима, твърди в коментара си М. Фюрстенау.

„Германското външно разузнаване BND (БНД) е върховна федерална служба на подчинение на федералното канцлерство“. Това е записано още в първото изречение на Закона за БНД. Следователно канцлерството е отговорно за това, какво вършат агентите на външното разузнаване. И ако всичко върви по правилата и според закона, БНД действа по поръчка и със знанието на канцлерството. Президентът на службата информира редовно канцлерството за придобитите информации от „външнополитическо значение“.

От 2012 година тази задача изпълнява Герхард Шиндлер. Очевидно по-скоро лошо. Това впечатление се засилва от проточилата се почти две години афера с американската Агенция за национална сигурност (АНС). Междувременно Шиндлер вече и официално признава за допуснати груби грешки в сътрудничеството с американските партньори. БНД не е проверило задълбочено техните искания за подслушване на определени политици и фирми. Самокритиката обаче се отнася единствено до шпионските действия на партньорите. Шефът на БНД твърди, че външното разузнаване не е нарушило германските закони. Същевременно той настоява за ясни законови предписания за това, кое е разрешено и кое не. Всичко това не само звучи противоречиво, но и определено е противоречиво.

Канцлерството срещу BND?

Волно или не, Шиндлер илюстрира пред разследващата комисия, че БНД действа в опасна правна сива зона. От безразличие, по указание на правителството или под натиска на американците? – Вероятно има от всичко по малко. Донякъде бъркотията се дължи и на поведението на канцлерството: добилото такава популярност изречение на Ангела Меркел, че изобщо не е редно приятелите взаимно да се шпионират, отдавна се превърна в бумеранг. Особено откакто стана ясно, че БНД е помагало на АНС да шпионира европейски фирми и институции.

С действията си германското правителство само затвърждава усещането, че тези обвинения изобщо не са безпочвени. Досега не сме разбрали какво мисли то по основния въпрос, а именно – дали то смята шпионирането на европейски партньори за противозаконно. Тази уклончива тактика е не само смущаваща, но и скандална. Отговорът на въпроса за законосъобразните действия на изпълнителната власт и подчинените ѝ служби, като БНД, може да бъде само „да“ или „не“. Всичко друго прилича на политически клетвени декларации. Нищо чудно, че германското външно разузнаване изглежда толкова безпомощно и дезориентирано в аферата с АНС. Разузнаването просто няма ясни политически предписания. А те могат да дойдат само от канцлерството.

Аферата вреди на имиджа на Меркел

Заслуга на разследващата комисия е, че успява да внесе раздвижване по този така важен въпрос от международното право. Надеждата на Ангела Меркел, че ще се измъкне невредима от аферата, се оказа илюзия. Две години след първите разкрития на Едуард Сноудън, все по-често се чува думата „държавна афера“. Пръв я употреби вицеканцлерът Зигмар Габриел, с което са съгласни 60 процента от германските граждани, както показа анкета на социологическия институт „Емнид“ по поръчка на списание „Фокус“.

В същото време почти две трети от германците се съмняват, че германската канцлерка наистина желае аферата да бъде разплетена докрай, предаде обществената телевизия ARD. От Ангела Меркел зависи дали хората ще променят мнението си. Тя е длъжник не само на обществеността, но и на БНД. Германската общественост и външното разузнаване имат право да претендират за правна сигурност и върховенство на закона. А щетите, нанесени на демокрацията, вече са достатъчно големи.

 
 
Коментарите са изключени за Шпионският скандал, Меркел и бумерангът