Иранският президент се опитва да се пребори с консервативните хардлайнери в ислямската република. Засега успехите му са скромни, а като цяло резултатът ще зависи от подкрепата за него от населението, пише Джамшид Фарухи от Дойче веле.
Иранското общество е разделено - днес повече от всякога. Преди 1 година то избра Хасан Рохани за нов ирански президент. Наричат го "човекът от центъра", което в днешен Иран е едновременно благословия и проклятие.
Проклятие, защото президентът е подложен на критика от всички партии и има врагове навсякъде: хардлайнерите го обвиняват, че отива твърде далеч, а реформаторите смятат, че е твърде предпазлив. Каквото и да каже или направи Рохани, критики се сипят от всички страни на политическия спектър. Същевременно обаче е и благословия, защото той седи на два стола и има възможността да поддържа известна близост и с двата политически лагера. Рохани е едновременно консервативен и прогресивен, традиционен и модерен. Той е противоречив точно толкова, колкото и ислямската държава, на която той е президент.
Големи очаквания, малко влияние
Неслучайно ключът се превърна в символ на предизборната му кампания. Това беше знак, че Рохани може да предложи решение на проблемите. Той се представяше за алтернатива на политическия център и самият той беше изненадан от неочакваната си категорична победа на изборите. Това пък го натовари с огромни очаквания. При това Рохани знаеше прекрасно, че властта на президента в страната на аятоласите е ограничена. Бившият съветник по въпросите на сигурността беше наясно, че религиозният водач аятолах Хаменей и ултраконсервативните висши командири на Революционната гвардия имат силно влияние върху политиката.
Най-голямото му постижение без съмнение беше промяната на курса в ядрения спор. Рохани извади Иран от задънената улица на ядрените преговори, като наруши табуто върху директните преговори със заклетия враг САЩ и се застъпи за политика на разведряване спрямо Запада и съседните държави. Макар все още да няма решение, шансовете за постигане на приемливо споразумение са по-добри от всякога. Подновяването на ядрените разговори беше последвано от ограничено разхлабване на санкциите. Отмяната на част от тях обаче не може да стори чудеса - все още иранската икономика тъпче на едно място. Правителството не успя да задържи инфлацията, която през юли достигна 25 на сто. Безработицата, и най-вече младежката безработица в страната, е изключително висока. Пропастта между бедни и богати расте, а корупцията е повсеместна.
В предизборната си кампания Рохани се застъпи за освобождаване не политическите затворници и действително много от тях излязоха от затвора. Но политическото разведряване бе краткотрайно - скоро арестите бяха подновени. Хасан Рохани искаше да отмени домашния арест на опозиционните лидери Мусави и Каруби, но не успя да изпълни това си обещание. Вместо това двамата опозиционни лидери могат да останат доживотно под домашен арест. Рохани пледираше и за свободен достъп до информация. В действителност обаче цензурата в интернет беше засилена. Напразно президентът се опита да легализира ползването на социалните мрежи. Вместо това Фейсбук, Ютюб и WhatsApp скоро могат да бъдат блокирани.
През първата година от мандата на Рохани намаляха публичните екзекуции, но като цяло се увеличи броят на извършените екзекуции, особено в провинциите. Всичко това показва, че президентската дума няма тежест. Със символичния си ключ в ръка иранският президент стои пред заключени врати, които не може да отвори сам. Ако Рохани действително иска да промени нещо, той трябва да работи съвместно с хората, които го избраха за президент и все още го подкрепят. Вътрешната битка за власт той може да спечели единствено чрез мобилизиране на масите. Само така втората година от неговия мандат може да бъде успешна.
