Люк Бейкър / Ройтерс
Подиграваният от Москва Европейски съюз трябва да наложи по-строги санкции на Русия заради Крим, за да стресне руския президент Владимир Путин, но способността му да се договори за тях е ограничена и е възможно тази цел изобщо да не е постижима.
Русия реагира с пренебрежение на първата фаза от санкциите на ЕС – визови ограничения и замразяване на активи на 13 руски и 8 кримски граждани. Вицепремиерът Рогозин се присмя на ЕС и САЩ в Туитър, наричайки мерките им слаби и безсмислени.
Някои външни министри на ЕС неофициално се съгласяват с това и са разочаровани. Те искаха по-тежки санкции, но ограниченията на ЕС трябва да се одобряват единодушно, което значи, че наказателните мерки са толкова силни, колкото разреши страната с най-резервирано отношение.
Австрия е сред скептиците. „Санкциите не решават проблеми. решението може да е единствено водене на преговори“, каза канцлерът Вернер Файман.
Лидерите от ЕС ще се срещнат от утре в Брюксел и ще обсъдят разширяване на санкциите с добавяне на имена към вече включените 21 в списъка за визови ограничения и замразяване на активи, евентуално с включване на олигарси или хора от близкото обкръжение на руския президент Владимир Путин.
Има силна съпротива срещу ескалирането на санкциите, които целят да спънат стремежа на Путин на включи украинския регион в Русия.
На работен обяд няколко дни преди налагането на първата фаза от санкциите в понеделник, един посланик в ЕС предупреди, че не трябва да се действа твърде бързо или агресивно към Москва.
„Не искаме да се озовем на ескалатор, за който не знаем къде отива“, каза той, като изтъкна, че щом се направи първа стъпка за санкции, незабавно следват призиви за нови мерки за увеличаване на натиска.
„Какво правим, когато санкциите се изчерпят?“, попита той, намеквайки, че ЕС не иска – и не би могъл да си позволи – по-енергичен сблъсък с Русия.
В крайна сметка страната на посланика се присъедини към останалите в единодушното приемане на мерките, които бяха по-леки от наложените от САЩ.
„Направихме каквото казахме, че можем да направим, обаче да – САЩ са от Марс, ЕС – от Венера. Струва ми се, че не сме особено въодушевени, когато става дума за налагане на санкции, защото ще си платим за това“, каза полският външен министър Радослав Шикорски, който искаше още поне четири имена в списъка на ЕС, но това бе отхвърлено от други страни членки.
Макар и да е възможно тази седмица да се постигне споразумение между всички 28 страни членки за разширяване на списъка – според дипломати се обсъждат стотина имена – това едва ли ще смути особено Русия.
Вместо това критично важният въпрос е дали ЕС може да се договори за следващата стъпка – ескалиране на санкциите чрез включване на финансите и търговията – мерки, които пряко биха навредили на износа, фирмите и банките на Русия, а в резултат – и на тези на ЕС.
Третият етап, който лидерите от ЕС се споразумяха на 6 март да предприемат, ако Русия още повече дестабилизира Украйна, ще е сравнима със санкциите, които ЕС и САЩ наложиха на Иран заради ядрената му програма. Това наистина би имало сериозни последици за Москва.
Проблемът е, че твърде малко страни членки иска да го обмислят, тъй като възможните последствия ще са много тежки, както от въздействието върху двустранната търговия, така и от вероятните ответни мерки на Москва.
От Финландия, която има 1300 км обща граница с Русия и история на военна вражда, до Кипър, който поддържа тесни банкови, имотни и инвестиционни връзки с Русия, почти всяка страна от ЕС има причини да се безпокои.
Германия е сред най-решените да се противопоставят на Москва, но тя получава 40 процента от природния си газ от Русия. Великобритания иска да е твърда, но руските фирми и олигарси използват Лондон като свой финансов център. Френските банки са вложили близо 50 милиарда долара в Русия.
Испания, Португалия, Италия, Румъния, България, Гърция и балтийските републики имат подобни или сходни причини да са резервирани, заедно с Австрия.
„Ще достигнем етапа, в който страните от ЕС, които имат интереси или инвестиции в Русия, сериозно ще пострадат“, каза Найджъл Къшнър, изпълнителен директор на лондонската юридическа кантора „Дъбъл Ю лийгъл“. Според него е слабо вероятно вероятно ескалацията да проработи.
Това поставя ЕС пред труден избор. Той може да прибави имена към съществуващите санкции тази седмица и едва-едва да запази единството си, въпреки че това с нищо няма да накара Москва да се подчини. Обаче въвеждането на нови, по-строги мерки, които реално биха засегнали Москва, може да се окаже твърде трудно и пораждащо разногласия и Русия е наясно с това.
Вместо това ЕС може да се ограничи до търсенето на дипломатически начини да смъмри Москва, като същевременно бъде принуден дискретно да приеме, че Крим е в руски ръце, а териториалната цялост на Украйна – лайтмотивът на последния месец – е разбита.