Пъстрият живот на модната фотография

Бизнесът с издаването на списания се променя. Нещо вибрира в основата на гланцираните страници, които винаги сме обичали и това е свързано със социалните медии като Instagram и Tumblr, където моделите имат повече последователи, отколкото брандовете, които промотират, или списанията, на които преди разчитаха, за да се снимат.

В началото беше хартията

Преди 100 години всяко изображение на страниците на Vogue беше илюстрация – рисунка, която да улови последната мода при роклите и аксесоарите, скица на най-модните обувки. С развитието на фотографията списанията осъзнават, че имат нов инструмент, чрез който да илюстрират последните модни тенденции.

Според легендите барон Адолф де Майер е първият фотограф на списанието, въпреки че според други Едуард Стайхен е отговорен за първите сериозни фотографии няколко години по-рано. Без значение кой е започнал първи, историята на модната фотография започва така и в следващите 20 години техните елегантни снимки властват на страниците на Vogue.

В началото модните фотографи съществуват само за списание или марка.

Един спортен фотограф обаче променя играта

През 1936 година слабо известен унгарски спортен фотограф – Мартин Мункачи, се мести в Ню Йорк.

Скоро след това подписва договор с Harper’s Bazaar. Той внася своя собствена естетика, използвайки наученото при снимането на атлети и пренася всичко в света на модата. Често излиза от студиото, за да снима моделите навън, в динамични пози на плажа, във ферми, на летища и сред полета.

Така той променя играта.

Следвоенните експерименти

През 1940-а френското списание е принудено да прекрати излизането си заради нацистката окупация във Франция по време на войната. Заради това американските Vogue и Harper’s Bazaar стават новият дом на модната фотография. Те дават свобода на хора като Лилиян Басман и Ричaрд Аведон, за да разгърнат експериментите си. В средата на 50-те Аведон има редица иконични композиции като „Dovima with Elephant“ – невероятно провокативно изображение, което впоследствие става една от най-скъпите модни фотографии в света, продадена през 2010 година за 1.15 млн. Долара.

Раждането на модните икони

В ръцете на Аведон, Басман и британеца Дейвид Бейли, героят на фотографиите става все по-важен. През 60-те години се раждат звездните модели, олицетворени от Туиги и Джийн Шримптън.

Това води до интерес не само към портретите, но и към модните фотографи. През 60-те години хора като Дейвид Бейли, Теранс Донован и Браян Дъфи започват да се сближават с актьори, музиканти и знаменистости.

Пазарът на модната фотография се развива, а интересът към фотографа понякога надминава този към модела му.

Нежите фотографи предлагат различна естетика

С развитието на феминизма през 70-те години, женските фотографи започват да налагат естетика, която контрастира на традиционния мъжки поглед. Сара Мун, Дебора Турбевил и Лилиан Басман – работите на всяка оттях надминават качеството на портретите от предишното десетилетие.
През 80-те обаче започва бунт срещу феминизма и модният свят става негова жертва. 80-те години са доминирани от комерсиализма, възхвалата на секса и супермоделите. Бляскави червени устни, дънки с висока талия и много гола кожа. „Сексът продава“ е мантрата на тази ера.

След това парадигмата се променя

Като реакция към 80-те започва да се развива по-документален стил. Суровата естетика най-често се свръза с Юрген Телър, Нан Голдин и Корин Дей. Тя предизвиква противоречиви реакции, защото възхвалява низката култура и злоупотребата с вредни субстанции.
В същото време известни фотографи като Ървинг Пен и Хелмут Нютън продължават да доминират в сферата, докато нови артисти като Ник Найт, Стивън Мейзъл и Марио Тестино започват да се налагат.

Тук започва да се променя парадигмата. Вече има много фотографи, които работят по различен начин с различни представи за композиция, има и повече списания – освен Vogue и Harper’s Bazzar вече съществуват и списания като Elle, Vanity Fair, GQ, както и различни ъндърграунд издания.

Технологите дават нови възможности

С развитието на технологиите – в интернет и социалните медии, фотографите получават повече възможности от всякога, за да покажат работата си. Първо могат да направят сайтове, на които да показват работите си, а през 2010 година е създаден и Instagram – социалната медия, която дава възможност на широката аудитория да използва собствена платформа, за да създава и публикува изкуство. Това създава и нов тип модна фотография.

Тя се променя напълно. Кампаниите вече не са в списания или на лъскави билбордове – някои кампании дори се случват само онлайн. За 100 години почти всички ограничения са преодолени.