Не сравнявайте Крим с Косово
През 1999 година НАТО се намеси в конфликта в Косово без мандат от ООН. Днес Русия напада Крим, също без мандат. Сравнението между Косово и Крим обаче не е уместно, смята в коментара си Верица Спасовска от Дойче веле.
Сърбите и албанците следят с особен интерес случващото се в момента в Крим, което Западът единодушно окачествява като нарушение на международното право. Особено след като бившият германски канцлер Герхард Шрьодер определи действията на Москва като недвусмислено нарушение на международното право, което обаче Западът също бил нарушил преди 15 години, когато НАТО се намеси в конфликта в Косово – отново без решение на Съвета за сигурност на ООН. Това мнение, което споделят и от други наблюдатели, отново разпали обществената дискусия около косовския конфликт.
Страните от ЕС не са единни по отношение на Косово: Гърция, Румъния, Кипър, Испания и Словакия отказват да признаят Косово за независима държава, тъй като самите те имат проблеми с малцинства, които не крият сепаратистките си намерения. Дори и решението на Международния съд в Хага от 2010 година, с което съдът призна независимстта на Косово, не промени позициите на тези държави. Тяхното твърдение, че в Косово Западът е действал в разрез с международното право, налива вода в мелницата на тези, които обвиняват Запада в двоен морал. Прави ли са обаче?
Крим не е Косово
Вярно е, че военната интервенция на НАТО в Косово не беше подсигурена в международно-правен аспект. И това си остава слабото място в аргументацията за намесата на Алианса. Трябва обаче да припомним как се стигна дотам: Русия тогава се противопостави на военната намеса с аргумента, че международното право забранява всякакъв вид интервенция. Което обаче не пречи на Москва сега да представя своята интервенция в Крим като дълг, уж в защита на собствените си граждани в Украйна.
И въпреки това сравнението между Косово и Крим е неуместно. Операцията на НАТО в Косово дойде в отговор на масираното прокуждане на албанското население от югославската армия. В Крим няма подобни действия, насочени срещу етническите руснаци.
По време на събитията в Косово все още беше много силен шокът от клането в Сребреница, извършено през 1995 г. от босненските сърби срещу босненските мюсюлмани. Алиансът тогава беше решил да не допуска втори геноцид на Балканите – този път срещу албанците. И все пак преди да се прибегне до военна сила, бяха изчерпани всички възможни дипломатически средства. И едва след като беше станало пределно ясно, че дългогодишните санкции и преговори не дават резултат, заговориха оръжията.
Във връзка с предстоящия референдум в Крим за присъединяване към Русия Москва сега използва Косово като аргумент – Западът бил изпуснал духа от бутилката, като навремето е признал независимостта на Косово. И сега Крим следвал този пример. Това сравнение обаче също куца, защото Западът нямаше намерение да присединява Косово към някоя съседна държава.
В Сърбия също се чудят на московския прочит на международното право. До вчера сръбските политици бяха убедени, че интервенцията на Запада в Косово ще служи на Москва като възпиращ пример. Днес те установяват, че московските им приятели обявяват независимостта на Косово за добре дошъл прецедент, който трябва да легитимира собствените им властови амбиции. И тази вербална акробатика е съшита с бели конци. Защото Косово все пак не е Крим.
