Най-доброто от киното за 2015-а

kinopoisk.ru
Ex Machina: Бог от машина 
Дебютът на Алекс Гарлън – автор на „Плажът“ и „28 дни по-късно“, мина незабелязано по екраните. Не направи боксофис, никой не говореше за него.  Написан и режисиран като зла пиеса на Харолд Пинтър, филмът е камерна история за близкото бъдеще, в което някой много умен човек е създал първия изкуствен интелект.  Гарлън излиза отвъд клишето. Социопатичен зъл гений, глуповат учен и сексапилна роботка са участници в този черен спектакъл на човешкия егоизъм и сексуални мании. А Алиша Викандер, Домнал Глийсън и великолепният Оскар Айзък са черешката на тортата.
Лудия Макс: Пътят на яростта 
Джордж Милър – правил и първите два филма за Лудия Макс – надскача себе си и докарва поредицата до ново ниво. Ако си търсите продължение или нова версия на култов филм, нека да бъде този. „Лудия Макс: Пътят на яростта“ е най-доброто, което се случва, когато комерсиалното срещне доброто кино. Перфектното съчетание на звук, картина и апокалипсис в едно.
Отвътре навън 
Анимациите не са това, което бяха. А „Пиксар“ са царете, които владеят разказването на тъжни истории за малки и големи до съвършенство. Абсолютният им анимационен шедьовър бие по точки дори най-добрите им неща до сега.  „Отвътре навън“ е филм трогателен като стара детска книжка, която един ден намирате в кашона на тавана.
Мъжът от U.N.C.L.E. 
Гай Ричи се завърна тази година, редом до други добри режисьори, за да направи шпионска комедия базирана на хитов сериал от 60-те. Много хора биха се провалили с гръм и трясък и биха залитнали в комерса, но не и Ричи. „Мъжът от U.N.C.L.E.“ е точно това, от което киното имаше нужда през август – лек, саркастичен, с чувство за хумор и красива картина. Дали ще вземе награди? Не. Но киното не е само това.
Еверест 
„Еверест“ е един от филмите, които ме разплакаха тази година. Не, защото разказва история, в която ти става ясно, че човекът е просто човек накрая на деня, а защото беше направен добре. Филм за човешките възможности, за края, за безполезната борба срещу природата и най-вече за обикновените хора и техните обикновени желания. В никакъв случай гениален, но едно от добрите заглавия на голям екран, които без претенция просто те трогват.
Сикарио 
Емили Блънт прави най-добрата роля в кариерата си, безспорно. Трилърът, който на първо четене не звучи, като нещо различно, е едно от нещата, които изненадват с добрия си разказ и картина. Агент на ФБР е намесен в мисия на тайните служби за свалянето на наркокартелите, като сама трябва да превъзмогне моралните и етически норми, които има. Към прекрасната Блънт добавям абсолютно титаничните Бенисио Дел Торо и Джош Бролин в другите две роли.
Черна служба 
Джони Деп прави една от най-добрите си роли от години насам. „Черна служба“  доказва, че той още го може и го може добре. Филмът остана на заден план от наградния сезон, но това не го прави по-лош. Най-големият му плюс разбира се, е мистър Деп, който влиза в ролята Джими „Уайти“ Бълджър – зъл социопат и глава на мафията в Бостън, който разраства бизнеса си под опеката на ФБР.
Мостът на шпионите 
След три години почивка от „Линкълн“ насам, Стивън Спилбърг се завръща на режисьорското място, за да снима шпионски трилър за първата размяна на пленници по време на Студената война. Абсолютно брилянтен, „Мостът на шпионите“ е задължителен за почитателите на онова добро кино, което рядко гледаме в последните години.
Стив Джобс 
Много хора не харесаха филма на Арън Соркин и Дани Бойл за създателя на Епъл. Защо, за мен остава мистерия. „Стив Джобс“ е единственият фим за човекът Стив, който съм гледала и бих гледала пак. С кеф. Великолепните Майкъл Фасбендър и Кейт Уислет успяват по такъв умел начин да вкарат прекрасния диалог на Арън Соркин под кожата ти, че чак е плашещо. Това не е филм за Стив Джобс – злият гений, който е създал iPhone-а, а за възхода на един луд гений, който вярва в това, което прави. И накрая го постига.
Омарът 
„Безкомпромистно добър“, така един от родните кинокритици описа „Омарът“. Първият изцяло англоговорящ филм на гръка Йоргос Лантимос е именно такъв.  Филм за секса, любовта, формите на самота, пречупен през една антиутопична реалност, в която никой не се спасява сам. Направен с много черен хумор, чувство за самоирония и малко тъга.
Младост 
Паоло Сорентино е модерният гений на италианското кино. Той е различен режисьор, с различен поглед върху живота и простите неща в него. „Младост“ се появява две години след „Великата красота“ и смея да твърдя е по-добрият визуален разказ на Сорентино. „Младост“ е филм за любовта, пречупена през погледа на времето. За секса, не като акт на съвкупление, а като смисъл на нещо отвъд ежедневния живот. И за самотата. Както е написал Октавио Пас: „Самотата е най-дълбокият факт от човешкото състояние, човекът е единственото същество, което знае, че е само.“
Макбет 
Ако някой може да направи Шекспир в модерен вариант и да запази най-важното от творбите му на голям екран, вярвам това е режисьорът Джъстин Кързел. „Макбет“ е мащабен, пищен, грандиозен разказ за Адам и Ева, за подмамения дук Макбет и подмолната му жена, за властта, парите, силата, смелостта, убийствата. А Майкъл Фасбендър прави една от най-добрите си роли.
Джой 
Макар при нас да излиза в началото на 2016-а, новият филм на Дейвид О. Ръсел е филм на 2015-а и е поредното доказателство, че комбинацията Ръсел-Лорънс работи безотказно. Режисьорът и актрисата се събират за трети път, за да разкажат историята на жената измислила мопа и го правят по един различен, непретенциозен, дори малко комичен начин. Без скучните моменти, а с онези, които заслужават внимание. С безумиците, нелепепите неща и неуспехите, които човек претърпява, когато преследва нещата, в които вярва. Пък били те и просто създаването на бърсалка за пода.
Легенда 
Филмът с Том Харди, където той играе злите близнаци Рони и Реджи Крей така и пропусна нашите кина. Това не значи, че не може и не трябва да се гледа обаче. Освен брутален разказ с кръв и пот, лентата предлага и един толкова добър и различен Харди, колкото модерното кино заслужава.
Омразната осморка 
Моят фаворит за изминаващата 2015-а принадлежи на мастър Тарантино безспорно. Мистър Куентин докарва спагети уестърна и мистерията на едно ново и различно ниво. Той събира най-доброто, на което е способен и прави една снежна мистерия, в която осем непознати трябва да разрешат пъзел, обагрен с кадри на кръв и безобразно добър диалог, ако искат да останат живи.
Завръщането 
Иняриту е гений, нека никой да не се съмнява в това. Ди Каприо пък прави ролята, която дори да не му донесе награда, ще докаже за пореден път, че е един от най-добрите актьори за своето поколение. След великия „Бърдмен“, мексиканският режисьор избухва с нещо различно и толкова добро, на колкото само той е способен. Премиерата е в началото на догодина. И е задължителна.
Споделяне
Харесва ми
Споделяне