Музикални хроники: Той беше двигателят на Depeche Mode и нямаше проблем винаги да бъде в сянка

И най-великите банди не биха могли да функционират без своите тихи знаменосци, които нямат проблем да поддържат стандартите, оставайки малко или много в сянка през цялата си кариера.

Този тип музиканти често биват недооценени, но заслужават повече внимание и един от тях беше Анди Флетчър – двигателят на Depeche Mode, третият човек от триото и неофициалният мениджър на легендарната група.

Флетчър почина внезапно миналата седмица на 60-годишна възраст и тъжната вест накара музикалния свят да се вгледа наново и да преосмисли неговия принос за десетилетната кариера на британските електророк гиганти.

Скромният Флетчър с радост беше приел ролята на „тихия“ член на Depeche Mode, който остава неособено разпознаваем в сравнение с другите двама – Дейв Геън и Мартин Гор, заели се да бъдат публичните лица на групата. Анди обаче беше гръбнакът на Depeche Mode, организатор и мотиватор на останалите, упорит, работлив и неуморен.

Без неговите усилия в продължение на цели 42 години, Depeche щяха да се разпаднат много преди да бъдат приети в Залата на славата през 2020-а.

Не бива да се подценява и чисто музикантската роля на Анди, често наричан от близките си Флеч. Кийбордистът е страстен привърженик на синтезаторите и електронната музика, който ентусиазирано усвоява новите музикални технологии, променили правилата на играта през 70-те и 80-те.

Музикалните му занимания обаче постоянно се преплитат с интереса към бизнес страната на музиката. Флеч има естествено влечение да се занимава с финансовите сметки на групата, да изчислява приходите от мърчъндайза, да планира следващите финансови ходове. Естествено, това е от изключителна полза за Depeche Mode, която през 90-те се превръща в една от най-активно концертиращите групи. 

В онзи период всяка вечер Анди Флетчър свири на сцената, а през деня се занимава с често неблагодарните мениджърски задачи. Дори когато с Depeche Mode вече се занимават и висококвалифицирани мениджъри, той остава силно замесен в процесите, а познанията му в музикалната индустрия са всепризнати.

Флеч не е толкова неконвенционален артист, колкото певецът Геън и китаристът и автор на песните Гор. Анди гледа на себе си просто като на „високия човек отзад, без когото международната корпорация, наречена Depeche Mode, няма как да функционира“. 

Флетчър е роден в Нотингам през 1961 г. и рано се присъединява към християнска организация, в която членува до 18-годишна възраст. Става силно набожен и седем дни в седмицата ходи на църква – период, който оформя моралните му възгледи и поведение, както по-късно ще признае. Именно заниманията в църквата разпалват и интереса му към музиката, а някъде тогава той подхваща и първия си инструмент – китарата.

През 80-те Depeche Mode започват да си създават име с новаторско електропоп звучене, а Анди изпитва вина, че вече няма възможност да посещава църквата – но въпреки това запазва вярата си. Отличник в училище, до един момент Флеч планира да се запише в университет, но вместо това сформира група със свои съученици. Съоснователят Мартин Гор определя стилистичната посока, тъй като притежава революционната тогава машина, наречена синтезатор. 

Още вторият сингъл на състава New Life стига 11-то място в британските класации, където Depeche присъстват постоянно през 80-те и 90-те, докато не се превръщат в суперзвезди на модерната музика.

Стилът им отива във все по-мрачна посока от края на 80-те нататък, а злоупотребата с наркотици, най-вече от страна на Дейв Геън, започва да вреди на мащабните им концертни шоута. 14-месечното им турне Devotional даже е описано от списание Q като „най-развратното рокендрол турне в историята“. 

Някога Анди Флетчър е намирал турнетата за изключително изживяване, но проблемите в групата го докарват до депресия. Ролята му е изтощителна, защото на него се пада и да помирява намусения Геън и избухливия Гор при постоянните им творчески спорове.

Вокалистът успява да се прочисти от наркотиците към края на 90-те и групата продължава да бъде активна и в записването на нова музика, и в изявите на живо. Гор и Геън започват самостоятелни кариери, но интересът на Анди Флетчър остава в други аспекти – той не крие, че няма желание да пише песни и вместо това основава своя звукозаписна компания.

На Флеч не му липсват и други интереси, започва да се занимава с диджейство, известно време държи и ресторант в Северен Лондон заедно със съпругата си, навлиза и в хотелиерството. Всичко обаче остава на заден план в сравнение с отдадеността му към Depeche Mode, делото на неговия живот.

За съжаление, житейският му път завърши внезапно и твърде рано, но Флетчър завинаги ще бъде запомнен точно така, както му се искаше – като високия човек отзад, който през всички тези години правеше необходимото, за да превърне Depche Mode в легенда.