Магистралата на смъртта в Сан Фернандо – нарко артерията на кокаина за милиони долари към САЩ
Унищожението на една империя започва по един и същи начин – с разделение. Историята се е повтаряла многократно и винаги работи по един и същи начин. Централизираната власт е обречена да се разпадне веднага след премахването на лидера и след това започва безкрайното гонение и елиминиране на враговете. Тези елементи могат да отнемат между няколко години за стабилизация, но често никога не приключват. През 2010 г. ще открием, че фракцията Лос Зетас се отделя от Заливния картел и започва да действа като самостоятелна единица.
Загубата на влияние принуждава едната страна да прибегне до оръжието и да подчинява, докато другата се бори за влияние и разбира се – повече средства и власт. Очакваният сблъсък, който трябва да приключи в Рейноса, бързо се разпростира като зараза и в други градове, като 9 от тях се намират на границата с Тексас.
Кръвопролитията продължават и в околните региони, докато медията продължава да пази всичко в тайна, защото е повече от очевидно, че нито полицията, нито армията могат да се справят с тази напаст. Междувременно публичните екзекуции се приемат изключително нормално, лидерът от залива Антонио Карденас Гуилен започва да провесва труповете на Зетас директно от стълбовете на лампите, но въпреки настояването за нападение на крепостта им Сан Фернандо.
Наличието на многобройни черни пътища в този град свързват околностите и не изискват особени усилия за транспорта на стока, а именно логистиката в този момент е ключова за всеки картел. За спирането на размириците е изпратена армията, но не достатъчно бързо – цената за тяхното забавяне се измерва в човешки животи. Някъде през август 2010 г. хората на Лос Зетас започват да нападат нелегалните мигранти, които се опитват да избягат от конфликтната зона. Открити са телата на 72-ма души, а цялата история се разкрива от задържан, който се е преструвал на мъртъв. Хората не можели да откупят живота си по никакъв начин, отказали да работят за картела и били избити.
Един еквадорски мигрант успява да стигне до военен чекпойнт и може само да покаже къде се е случило престъплението – нищо повече. В следващите месеци това ще е една особено добра практика. До днес не е ясно колко точно хора са изчезнали в следствие на такива нападения, но когато камерите се обръщат за пореден път към Сан Фернандо, историята ще бъде смразяваща.
Между 24-29 март 2011 г. ще бъдат регистрирани няколко изчезнали автобуса, които пътуват за Рейноса, но реално преминава през неофициалната територия на картелите. Въпреки опитите на властите да открият какво се е случило с пътниците, ще им трябва около една седмица. На 6 април се разкрива и горчивата истина – 8 големи масови гроба, където са погребани 59 души. Властите официално са принудени не само да търсят помощ, но и да използват нова техника за всяване на страх – спирането на автобуси, свалянето на пътниците и избиването им.
Около 2 седмици по-рано са подадени сигнали за спрени автобуси и взимането на заложници. Истината е, че някои хора се избират, за да може да се вземе откуп, други се взимат за работа, а трети се превръщат в роби. 14 картела са арестувани след този случай, но на 8 април главният секретар Морелос Джайме Кансеко ще потвърди, че са открити още 13 тела, като общият брой на изчезналите става 72. С тази информация нито една транспортна компания не желае да преминава през града или изобщо да се движи в този регион. Два дена по-късно информацията за още 16 открити тела в общ гроб повишава стойността на убитите до 88. Очевидци разказват, че картелите са правели фалшиви военни постове и принуждават автобусите да спират. След това от всеки пътник се искат по 300 долара, за да може автобусът да продължи по пътя си.
Разследването продължава и на 12 април мексиканската армия потвърждава пред медиите, че са открити още 28 тела, което прави официалният брой на жертвите 116 души. Повечето били погребвани в големи дупки по 15 човека. Разследването показва, че убийствата са дело на Лос Зетас, които преди да започнат да работят в сивия сектор са били военно формирование. В следващите два дни са открити още няколко гроба, като общият брой вече достига 145 човека. Патолозите са категорични, че хората са убити в рамките на 1-2 месеца. Примката продължава да се затяга и полицейските сили правят вътрешно прочистване на корумпираните кадри, които са помагали на картела.
На 21 април са изровени още 32 тела, а до 26 април броят им ще стане 183 жертви. По това време е открита и група от 74 човека, които са се занимавали именно с нападението на автобуси. До този момент от 183 души са разпознати само 2-ма от изровените. Останалите 120 тела са изпратени в Мексико, където чакат идентификация. До 7 юни цифрата вече е достигнала 193 души. С подобно реноме става ясно, че Мексиканската Федерална магистрала 101 има ново име – Магистралата на Смъртта. Хората, които са пътували по нея между 2010-2011 г. са виждали запалени автомобили, изоставени коли с дупки от куршуми и разчленени тела.
Някои оцелели разказват как картелите преминавали с тежко въоръжени и проходими возила, спирали автобусите и използвали един и същи познат метод. Жените се събличат и изнасилват, а след като оргията приключи всички се товарят и си тръгват. Има случаи, в които картелите свалят конкретни хора от автобуса и след това ги пускат да си ходят. Какво се случва с мъжете? Свалените от автобуса получават мачете и трябва да се борят в гладиаторски битки за забавление. Оцелелите получават правото да бъдат част от картела. Защо точно тази магистрала? Нейният край е към границата с Тексас и всяка година хиляди хора се опитват да стигнат до САЩ.
Цената за влияние е повече от оправдана, ако градът остане за картелите, без значение кой от тях ще успее да го вземе, количеството кокаин, влизащо в страната ще е между 5 и 10 милиона долара, при това само на месец. В този период броят на жертвите в нарко войните в цяло Мексико е приблизително 40 000 души. Конфликтът продължава и с нарушаването на златното правило – да не се убиват американци. За жалост новите претенденти изобщо не са на това мнение и даже се радват, когато успеят да привлекат вниманието на медиите. Според един от бившите кадри на Зетас, ситуацията не се променя особено с присъствието на войниците – те убиват по преценка и не се различават от картелите.
Как минават наркотиците през всички военни постове? Тайната се крие в изпращането на човек, който предварително да подкупи командира и след това цялата колона с наркотици да премине без никакви проблеми. Обикновено било по-лесно да се плати, защото залавянето било особено солено. И така трафикът продължава да съществува, а Мексико продължава да е едно игрално поле на интереси, където преди всичко е необходимо време, за да се наложи един картел и да централизира властта.
