Легендата за японския Исус
На върха на стръмен хълм в далечния край на северна Япония се намира гробницата на овчар, който преди две хилядолетия се заселва там, за да отглежда чесън. Той се влюбва в дъщерята на фермер на име Миюко, заедно правят три деца и в крайна сметка почива на зрялата възраст от 106 години. В планинското селце Шинго той е познат с името Дайтенку Таро Джурай. Останалият свят обаче го знае като Исус Христос.
Оказва се, че Исус от Назарет – Месия, творец на чудеса и главна духовна фигура на една от най-големите религии в света – не умира на кръста на Голгота, както широко се смята. Според местните фолклорни предания в Шинго, това е по-малкият му брат Исукири и дори негово отрязано ухо се пази в гробница в Япония.
Живописното място има само един жител християнин (Тошико Сато, на близо 80 години) и няма църква в радиус от 50 киометра, въпреки че Шинго се зове Кирисуто но Сато (родния град на Христос). Всяка година около 20 000 поклонници и езичници посещават селцето, което се издържа от близката фабрика за кисело мляко. Някои посетители плащат входната такса от 100 йени в Музея на легендата за Христос, в който се съхраняват редица религиозни реликви и се продава всичко от подложки за чаши с лика на Исус до самите чашите. Някои участват в пролетния Христов фестивал – амалгама от обреди от различните деноминации на християнството, в които облечените в кимоно жени танцуват около гробове близнаци и пеят тристихова литания на непознат език. Церемонията, предназначена да утеши духа на Исус, се организира от местното туристическо бюро от 1964 г.
Японците са предимно будисти или шинтоисти и в нация от 127,8 милиона, едва около 1% се самоопределят като християни. В страната обаче има и доста хора, които следват фолклорни религиозни ритуали, омагьосани от мистериозното и тайнственото. „Те намират духовното удовлетворение в това, че са еклектични“, казва Ричард Фокс Йънг, професор по религиозна история в Принстънската теологична семинария. „Тоест, можете да имате всичко: Чувство за близост – към Исус и Буда и много, много други божествени фигури – без нито едно от задълженията, които идват от по-конкретната религиозна ориентация.“
Аманохасидате
В Шинго събитията от Библията се разказват така: Исус за пръв път идва в Япония на 21 години, за да учи теология. Това става по време на така наречените му „изгубени години“ – период от 12 години, за които не пише нищо в Новия завет. Той слиза на пристанището на западния бряг на Аманохасидате, тясно и дълго парче земя, която се протяга през залива Миязу, и става ученик на велик майстор близо до планината Фуджи, където изучава японския език и източната култура. На 33 години той се връща в Юдея – като минава през Мароко – за да разгласи на всички това, което една брошура на музея нарича „свещената земя“, която току-що е посетил.
След като се сблъсква с римските власти, Исус е арестуван и осъден на разпъване на кръст за ерес. Но той успява да излъже палачите като си разменя местата с невъзпятия днес и дори незапомнения свой брат Исукири. За да избяга от закона, Исус се връща обратно в Япония с две реликви – едно от ушите на брат си и сноп от косата на Богородица. Той ходи през замръзналата пустиня на Сибир чак до Аляска – пътешествие от 10 000 километра, което му отнема 4 години и безброй лишения. Това своеобразно второ пришествие приключва след като отплава за Хачинохе, което вече е съвсем близо до Шинго.
Когато стига до селото, Исус се оттегля за живот в изгнание, приема нова идентичност и създава семейство. Твърди се, че изживее, служейки на нуждаещите се. Той оплешивява, носи палто с много гънки и има отличителен нос, което, както отбелязва брошурата на музея, му спечелва прякора „гоблина с дълъгия нос“.
Когато Исус умира, тялото му е оставено изложено на върха на хълма, който виждаме на снимката най-горе, в продължение на четири години. В съответствие с обичаите на онова време, костите му след това са събрани и погребани в гроб на същия хълм.
***
Историята за Спасителя от Шингго се защитава страстно от музея и продължава да живее в местния фолклор. Смята се, че в древни времена селяните имат традиции, чужди за останалата част от Япония. Мъжете носят дрехи, наподобяващи тогите от библейска Палестина, жените носят воали, а бебетата са полагани в плетени кошници като тези в Светата земя. Новородените са обличани в дрехи с бродерии, които много наподобяват звездата на Давид, а за късмет на челата им с въглен се рисуват кръстове.
