Най-опасното време и място в историята на света според палеонтолозите
Група международни палеонтолози твърди, че са открили най-опасното време и място в историята на планетата. Въз основа на изчерпателните им изследвания, мястото, на което никога не бихте искали да бъдете, е Сахара преди 100 милиона години.
Според CNET, д-р Низар Ибрахим от Университета в Детройт Мерсим който ръководи изследването „един човек, пътуващ във времето, не би издържал много дълго“ в рози район. Тогава там живеят колосални влечуги, които се носят из небето, и гигантски крокодилски зверове.
Публикуван в ZooKeys, екипът заявява, че това е „най-всеобхватната работа върху изкопаемите гръбначни животни от Сахара от почти един век“. Изследването включваше изследвания на вкаменелости от музеи по целия свят и бележки от експедиции по африканската формация Кем Кем.
Информацията, извлечена от формированието Кем Кем, е описани от Портсмутския университет като „първият подробен и напълно илюстриран разказ за богатите на изкопаеми ескарменти“.
Carcharodontosaurus
В Сахара човек би могъл да срещне три от най-големите хищни динозаври. Съблезъбия Carcharodontosaurus има зъби с дължина до 20 сантиметра и достига размери около 8 метра. Carcharodontosaurus е род месоядни кархародонтозауридни динозаври, живели по време на ценоманския етап от периода на средния Креда. Понастоящем се знае, че включва два вида: C. saharicus и C. iguidensis, които са били сред по-големите тероподи, почти толкова големи или дори по-големи от тиранозавъра, Giganotosaurus и Spinosaurus.
Deltadromeus – член на семейството на велосирапторите – беше също толкова дълъг.
Deltadromeus
Разбира се, още един проблем биха били огромните птерозаври, които летят в небето, крокодилоподобните месоядни, които се разхождат наоколо, и ужасяващите водни животни, дебнещи в необятните речни системи.
Птерозавър
Професор Дейвид Мартил от Университета в Портсмут обяснява, че от последните има голямо количество. „Това място беше пълно с огромни риби, включително гигантски целакантообразни и двойнодишащи риби“.
Риба от разред целакантообразни
„Например, една целакантообразна риба вероятно е четири или дори пет пъти по-голяма от днешните си наследници. Имало е и огромни сладководни акули от рода Onchopristis с най-страховитите рострални зъби, те са като кинжали, но красиво блестящи.“
Onchopristis
Кем Кем съдържа необичайно високо количество вкаменелости на големи месоядни животни, представяйки ясна картина за животинското многообразие за разлика от всяко друго място в Африка. От водните и въздушните зверове до костенурките, рибите и дори растенията – формированието Кем Кем е цяла златна мина за експерти като д-р Ибрахим.
Според Eureka Alert, тя се състои от две отделни формации, известни като Гара Сбаа и Доира. Формированието се нарича още групата Кем Кем или леглата Кем Кем.
Формация Кем Кем (наричана също с различни имена като леглата Кем Кем и континенталните червени легла) е геоложка формация по границата между Алжир и Мароко в югоизточна Мароко, чиито слоеве датират от късната Креда. Тези слоеве са разделени на две геоложки формации – по-старата формация Дуйра и по-младата формация Гара Сбаа.
Останки от динозаври са сред различни вкаменелостите, които са открити в Кем Кем. Последните изкопаеми доказателства под формата на изолирани големи абелизаврови (семейство динозаври) кости при сравнение с други подобни находища на други места в Африка показват, че фауната на формацията Кем Кем (особено по отношение на многобройните хищни тероподни динозаври) може да е смесена заедно поради суровата и променяща се геология на региона, когато в действителност те биха предпочели отделни местообитания и вероятно биха били разделени от милиони години.
Последното съществено изследване върху праисторическите вкаменелости във формацията е публикувано през 1936 г. от Ернст Фрайхер Стромер фон Райхенбах. Както се показва в самото проучване, този безценно за науката парче праисторическа скала по същество „осигурява прозорец в ерата на динозаврите в Африка“.
По-важното е, разбира се, да се поясни колко е невъзможно за човек да оцелее на това място и период във времето.
По отношение на академичните среди трябва да се отбележи, че това е първото съществено изследване на изкопаемите гръбначни животни в Сараха от 1936 г. – когато известният немски палеонтолог, Ернст Фрайхер Стромер фон Райхенбах, публикува своето изследване. Да се надяваме, че следващият по-задълбочен анализ на тези невероятна територия ще бъде по-скоро от последната.
