Кой поръча това убийство?
Журналистът Славко Чурувия е жертва на режима на Милошевич. Почти 15 години след убийството му полицията задържа предполагаемите убийци, припомня Дойче веле. Дали обаче и поръчителите някой ден ще влязат в затвора?
През 1999 година в Сърбия настроението по Великден не е най-празничното. Именно тогава настъпва кулминацията на натовските бомбардировки срещу Съюзна република Югославия. Точно навръх Великден – на 11 април 1999 – журналистът Славко Чурувия е застрелян пред вратата на дома си. Той е издател и главен редактор на независимия вестник „Дневни телеграф“ и е сред най-острите критици на режима на Милошевич. По онова време държавната пропаганда говори за „кръвожадния западен агресор“ и е насочена срещу т.нар. вътрешни врагове.
Съмнителният свидетел
Сега (във вторник, 14 януари 2014) двамата бивши служители на сръбската служба за Държавна сигурност Милан Радонич и Ратко Ромич бяха задържани по обвинения в убийството на Чурувия. Смята се, че поръчителят е бившият шеф на тайните служби Ратко Маркович, който се намира в затвора – включително заради това, че е разпореждал извършването на нападения срещу опозиционни политици.
Заподозрян в убийството е и Мирослав Курак, който според следователите най-вероятно е отправил изстрелите срещу журналиста. Сръбската полиция обаче още не го е заловила. Сведенията в медиите гласят, че той работи в Танзания като организатор на сафарита. Курак се представя по снимките в героични пози, метнал мъртъв тигър на рамо.
Едно от показанията, довели до арестите, е направено от Милорад Улемек в най-известния сръбски затвор „Забела“. Улемек е наричан Легия, тъй като е прекарал седем годин в чуждестранния легион. Той излежава 40-годишна присъда като организатор на атентата срещу първия демократичен премиер на Сърбия Зоран Джинджич през 2003. Легия е бил командир на създадена от Милошевич специална част на сръбските сили за сигурност.
„Милорад Улемек вероятно е получил просветление или пък е открил вярата в Бога“, коментира саркастично журналистът Милош Васич от сръбския седмичник „Време“. Васич отдавна се занимава с разследванията на криминални случаи и е автор на книга за атентата срещу Джинджич. „На Улемек не може да се вярва“, казва журналистът от „Време“ и припомня, че Легия е дал лъжливи показания в рамките на процеса „Джинджич“. Васич смята, че новите твърдения за случая „Чурувия“ могат лесно да се проверят и скоро ще стане ясно дали Легия отново лъже или този път казва истината.
Кои са истинските поръчители?
Сред сръбската общественост тече дебат дали в резултат на разследванията ще бъдат обвинени и политическите поръчители на убийството. „Би било фарс, ако правосъдието се ограничи само с марионетките на тогавашната система, т.е. преките убийци“, казва историчката Бранка Пърпа, която е живяла с убития журналист. Сред могъщите врагове на Чурувия е например вдовицата на Милошевич – Мира Маркович. Само няколко дни преди убийството му, на едно партийно заседание тя определя Чурувия като „държавен враг номер едно“. Самата тя от 2006 живее в Русия, където ѝ бе предоставено политическо убежище.
Търсенето на поръчителите на убийството обаче определено няма да е приятна задача за днешните властимащи в Сърбия. Много от водещите политици в Белград са били част от ръководния кръг на режима от 1999. Премиерът Ивица Дачич е бил говорител на Милошевич, а вицепремиерът Александър Вучич – министър на информацията.
На фона на актуалните събития Бранка Пърпа говори за „ирония на историята“: бившите функционери на апарата, които са отговорни за някогашните нападения срещу журналисти, днес трябва да се заемат с разкриването на убийството на Чурувия. Вучич например, който по-рано в качеството си на националист мечтаеше за Велика Сърбия, сега като проевропеец е загрижен за европейското членство на страната си. Но журналистите надали ще забравят „първия“ му живот от времето на режима на Милошевич.
