Бойци на близката до Ал Кайда организация ИДИЛ окупираха част от иракския град Фалуджа. И в други региони на страната ултрарадикалните ислямисти засилват влиянието си. По-голямата част от населението не ги подкрепя, пише Дойче веле.
Ексремистите контролират един от големите иракски градове. Стотици въоръжени бойци се събраха под черните знамена на джихадистите в центъра на Фалуджа и обявиха създаването на ислямска държава. Впоследствие се стигна до въоръжени сблъсъци във Фалуджа и провинциалната столица Рамади. Още в началото на американската инвазия през 2003 година Фалуджа стана столица на ислямистката съпротива и поле на ожесточени сражения.
Бойците, които са окупирали Фалуджа и Рамади, спадат към близката до Ал Кайда организация „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ (ИДИЛ). Името ѝ подсказва претенцията за власт в целия регион – включително в Ливан и Палестина. Тази групировка е сформирана през 2006 и 2007 година, по време на най-горещата фаза от въоръжената съпротива срещу американската окупация. По онова време силите на ИДИЛ бяха отблъснати – благодарение на сътрудничеството на американските войски с водачите на сунитските племенни кланове, както и на това, че по-голямата част от иракчаните бяха срещу тях.
Политиката на Ал Малики засилва позициите на джихадистите
През последните години ИДИЛ явно отново е укрепнал както в Сирия, така и в Ирак. В Сирия това стана по време на гражданската война, главно в резултат на отслабналите позиции на умерените бунтовници от „Свободната сирийска армия“, които временно бяха подкрепяни от САЩ. „В Ирак пък до активизирането на ИДИЛ доведе непримиримият курс на премиера Нури ал Малики“, смята политологът Йохен Хиплер. Авторитарната политика на Малики, неговият курс на дискриминация спрямо сунитите в страната и насилствените му действия спрямо недоволни от режима демонстранти явно са допринесли за новото укрепване на някои джихадистки групировки.
Населението в Ирак обаче явно не изпитва големи симпатии към бунтовниците на ИДИЛ. „Прословута е бруталността, с която те поддържат регионалното си господство“, казва Хилпер. „Както в Ирак, така и в Сирия междувременно има важни региони, в които милициите на ИДИЛ са най-мощната военна сила. Бойците им са добре обучени, добре въоръжени, високо мотивирани и добре организирани“, допълва той. Окупацията на Фалуджа е показателен пример в това отношение. „В Сирия те са важен военен фактор най-вече в Алепо и в източните части на страната“, казва Хилпер.
„Бунтовниците на ИДИЛ разшириха сферите си на влияние от началото на 2013 година и в западните части на Ирак, както и в Северна Сирия“, допълва ръководителят на Центъра за изследване на арабския свят към университета в Майнц Гюнтер Майер. Там те се сражават не само срещу правителствените войски, но и срещу опозиционни групировки, които не одобряват бруталните действия на ИДИЛ. „Особено на сирийска територия ИДИЛ претърпя през последните дни сериозни поражения“, казва Майер. Той смята, че офанзивата на групировката на първо време е спряна.
Ще успее ли Ал Кайда да се наложи?
По-нататъшното развитие на конфликта зависи от политиката на премиера Нури ал Малики, както и от поведението на бойците от ИДИЛ, смята политологът Хиплер. „Ако те прекратят бруталните си действия и се трансформират в политическа сила, която праводоподобно да олицетворява недоволството на сунитите от правителството, ИДИЛ може наистина да застраши сериозно иракското правителство“, казва той.
Другият важен въпрос е дали министър-председателят, който е шиит, ще се съюзи със сунитските племенни водачи, за да поведе съвместна борба срещу Ал Кайда или ще продължи да проявява непримиримост спрямо тях? Политологът Майер отговаря: „С оглед на наближаващите избори може да се допусне, че Малики ще прояви известна отстъпчивост, така че режимът в Багдад и сунитските племенни вождове да се съюзят в борбата срещу Ал Кайда, подкрепяни на свой ред от разузнаването на САЩ.“ Политологът предрича и друго: „Ако ал Малики промени политиката си спрямо сунитите, за Ал Кайда в Ирак ще настъпят трудни времена.“