Истинският Париж през погледа на гениите

Дилян Ценов
париж
Снимка: Getty Images
Пабло Пикасо Един от \"учениците\" на Гъртруд Стайн. Най-великият художник на 20-ти век по произход е испанец, но именно в Париж той разгръща творческия си потенциал и намира вдъхновение да създаде своите шедьоври. Посещава за първи път града през 1900 г. и остава там една година. По това време изобразителното изкуство в града е в своя разцвет и младият Пикасо се потапя в артистичната атмосфера, запознава се с френската култура и литература с помощта на своя приятел Макс Жакоб. Пак в Париж, години по-късно, заедно с Жорж Брак, той създава популярното течение в изкуството – кубизъм. Пикасо е истинският пример за това до какви творчески измерения може да достигне творецът намерил мястото си в едно многолико и богато на образи общество, каквото е парижкото.
Снимка: Getty Images
Ърнест Хемингуей \"Ако си имал щастието да живееш в Париж на младини, където и да отидеш след това, той остава в теб за цял живот, защото Париж е един безкраен празник.\" Това пише колосът на американската литература в писмо до свой приятел през 1950-а. Близо 30 години са изминали, откакто той и първата му съпруга Хадли Ричардсън вече не живеят в малко жилище в Латинския квартал, когато той решава да напише своята автобиографична книга \"Безкраен празник\". В нея писателят разказва за Париж, където живее през 20-те години. Париж на \"лудите 20\" – място, в което е съсредоточен литературният елит, препълнените кафенета, в които се говори за литература и изкуство, град на удоволствията и безгрижието. Тези неща може днес вече да не се срещат под същата форма, но със сигурност оставят своя културен белег върху града и ни карат да го обичаме.
Снимка: Getty Images
Гертруд Стайн Голямата дама от улица Флерю 27. През 20-те години влиянието й в културния живот на Париж е толкова силно, че всеки артист, независимо от попрището си, отива в апартамента й, за да получи критика. Жената, чието основно умение е да открива таланти и да ги покровителства, е една от създателите за атмосферата в Париж през 20-те години. Пикасо, Хемингуей, Фицжералд, Езра Паунд са само част от имената, които търсят мнението й. Самата тя живее в Париж от малка, привързана е към града и заявява за него: \"Америка е моята страна, Париж е моят дом.\"
Снимка: Getty Images
Жан Кокто Роденият в богато семейство в Париж поет, режисьор и писател в силните си години не може да излезе на улицата, защото пред дома му непрестанно има тълпи от хора, чакащи за автограф. Още в младините си той се потапя в артистичните среди на Париж и се запознава с личности като Марсел Пруст, Пабло Пикасо и Сергей Дягилев. Публикува първата си стихосбирка, \"Лампата на Аладин\", когато е на 19. Бохемският парижки елит го нарича \"Лекомисления принц\", той е дългогодишен партньор на актьора Жан Маре и член на френската академия. Талантът на Жан Кокто го превръща в знакова фигура за френската култура.
Снимка: Getty Images
Жо Дасен Поредният артист, роден извън Франция (в Америка), чието творчество оставя дълбока следа. През 70-те неговите песни оглавяват музикалните класации. Най-известната му песен, \"Шанз-Елизе\" и до днес се свързва с града на любовта. Творчеството му е пропито с темите, характерни за цялата френска литература, изкуство и музика и е неминуемо да не се превърне в проводник на обаянието, което притежава Париж.
Снимка: Getty Images
Виктор Юго \"Свобода, равенство, братство\". Френската революция. \"Клетниците\" - може би най-известният френски роман, който запечатва облика на Франция. А неговият автор е национално богатство за страната. Ако Едит Пиаф е символ на френската музика, Виктор Юго е такъв на литературата. Съвременните анализатори описват най-популярния роман на Юго като любовна афера с Париж, призив към французите да се борят за онова, в което вярват и любов и носталгия на самия автор по града, който завинаги запечатва душата му.
Снимка: Getty Images
Тулуз-Лотрек Бел Епок – изгубеният рай! Златните години за културата, изкуството, икономиката, индустриализацията. Фотографията е в своя разцвет, появява се киното, настроението е оптимистично, кабаретата са препълнени, удоволствието е издигнато в култ. Париж кипи от живот. В тази среда живее и твори постимпресионистът Анри дьо Тулуз-Лотрек. Цялото му творчество е отражение на приказната епоха, което по презумпция показва откъде е дошло вдъхновението. Живее в известния квартал, дал дом на редица дейци на изкуството – Монмартър. Голяма част от творчеството му е отредено на танцьорките, кабаретата, на живота, по който всички се опияняват в края на 19-и век.
Снимка: Getty Images
Хенри Милър Роденият в Америка писател живее в Париж от 1930-та до 1939-та година. Настанява се в квартира, за която плаща неговата покровителка, писателят и журналист Анайс Нин. В този период започва да пише своя шедьовър – \"Тропик на рака\". Пленен от живота в Париж, той създава този полуавтобиографичен роман, разбивайки всички установени дотогава стереотипи. Показва Париж такъв, какъвто е, в детайли. Целият разврат, сексът, всичко, с което се сблъскват бедните артисти, жадни за успех, замаяни от магията на града. И докато във Франция романът моментално е оценен (никаква изненада), то в родната му страна е забранен за издаване. Но истината е, че именно тази творба представя града по забележителен начин, показвайки какво всъщност преживяват всички онези души, изкушени от нощния мрак и озверели от глад и бедност.
Снимка: Getty Images
Коко Шанел Една от основните асоциации за Париж е модата. А френската мода – това е Коко Шанел. Жената, която прави революция в модата, водеща фигура в парижките среди през 20-ти век и до днес френската (и световна) мода се свързва с нейното име. За нея години по-късно Пиер Берже ще заяви: \"Шанел даде на жените свободата. Ив Сен Лоран им даде силата.\" За това, че променя не само вида на жените изцяло, но и техния начин на живот, тя се нарежда сред символите на Франция. А къде другаде в онази епоха би могла да постигне този успех, ако не в Париж...?
Снимка: Getty Images
Едит Пиаф Символът на Франция! Дребното момиче, родено в беден парижки квартал, изпълнява великите френски музикални шедьоври като \"La vie en rose\", \"Non, je ne regrette rien, \"Milord\", \"Padam, padam\" и много други, които са емблеми не само на френската музика, но и на цялата култура на страната. Духът на Франция се усеща от всеки акорд в тях.
Снимка: Getty Images
Споделяне
Харесва ми
Споделяне
Каквото и да ви говорят, става дума за пари

Защо Marvel сами спойлнаха новия си филм
Том Круз, Стич и Карате Кид щурмуват боксофиса

Големите филмови премиери през месец май
Защо Джеръми Ренър отказа втори сезон на Hawkeye

"Да не мислите, че съм половин Джеръми, защото бях прегазен?"
Местните авиокомпании няма да поръчват и части

Търговската война: Китай спира доставките на самолети на Boeing
Ливърпул лети към титлата, но ще счупи ли рекорда за най-голяма преднина на върха?

Ливърпул лети към титлата, но ще счупи ли рекорда за най-голяма преднина на върха?
Поколението Z като жертва на "голямото пренастройване на детството"

Поколението Z като жертва на "голямото пренастройване на детството"
"СИН, НО ГО НЯМА НЕБЕТО" - да бъдеш майка на различен син

"СИН, НО ГО НЯМА НЕБЕТО" - да бъдеш майка на различен син
"Синдром на самозванеца": когато успехът не звучи като истина

"Чувствам се като измамница. Не знам как стигнах дотук..."
Ако градинката пред Вашия блок е обрасло с бурени, тъжно и необгрижено пространство, направете нещо за него.

Градинката пред блока - универсално лекарство
"Никога не е късно" - толкова простичко. И толкова невярно

"Никога не е късно" - толкова простичко. И толкова невярно