Интересите – вечни, приятелите – до време

„Няма вечни приятели, има вечни интереси“ – тази максима на Чърчил днес добре приляга към новата тактика на Ангела Меркел, която се опитва да намери решения на европейските проблеми с помощта на нови съюзи и партньори, пише Дойче веле.

Когато миналата година Германия и Франция отбелязаха 50-та годишнина от Елисейския договор, федералният президент Йоахим Гаук изтъкна, че „не познава други две страни, свързани толкова дълбоко и трайно в отношенията си“. Красивите думи обаче не могат да прикрият факта, че отношенията на правителствено ниво са хладни от години. Както заяви в интервю за Дойче веле през 2013 бившият френски премиер Ален Жупе: „Пътят на френско-германското сътрудничество не винаги е постлан с рози. Мужду нас има и конфликти“.

Федералната канцлерка Ангела Меркел и френският президент Франсоа Оланд имат различен, почти коренно противоположен подход най-вече по въпросите на икономическата и бюджетната политика: Меркел залага на конкурентоспособността и глобализацията, а Оланд разчита предимно на капсулирането и на държавните програми за стимулиране на конюнктурата. Германия обаче само укрепи позициите си по време на кризата, а Франция продължи да запада. Едва в средата на януари Оланд обяви, че рязко сменя курса предвиждайки облекчения за икономиката и съкращения в обществения сектор.

Германското правителство със сигурност ще следи внимателно дали думите ще бъдат последвани от дела, тъй като икономическата слабост на Франция е проблем и за Германия – на Берлин му липсва силен партньор в Европа. И колкото повече расте водещата роля на Германия във времената на криза, толкова по-интензивни стават и упреците към Германия за нейната прекомерна самостоятелност и независимост.

Нови позиции за Полша?

Отдавна вече има белези за това, че Меркел е склонна да се ориентира към по-широк кръг от европейски партньори. Тя например търси тесни контакти с полското правителство и би могла да осигури на премиера Доналд Туск някой от водещите европейски постове. Наблюдатели смятат, че влошените в момента германско-френски отношения карат Германия да се преориентира към други партньори в рамките на Европейския съюз, а Полша пасва много добре в тази схема. Между Туск и Меркел съществува и лична, и политическа близост.

Полша се отвърди и като важна страна в Централна Европа, която освен всичко друго успя да се справи доста добре и с кризата. В полските допитвания Меркел от години насам заема водещо място сред чуждестранните политици. Въпреки това би било пресилено да се смята, че Полша ще измести Франция като основен европейски партньор на Германия, казва политологът Янис Емануелидис. „Френско-германският съюз на може да бъде заместен с друг. Става дума за установяването на допълнителни стратегически партньорства.“

Привилегированият Камерън

Извън фокуса на общественото внимание остават усилията на Меркел да сондира почвата за съвместни действия и с британския премиер и консерватор Дейвид Камерън. На Камерън дори бе оказана честта да прекара един уикенд с цялото си семейство в замъка Мезеберг край Берлин, където бе поканен от Меркел и нейния съпруг. Оланд и до момента напразно се надява на подобна покана…

Според евродепутата от британската консервативна партия Мартин Каланън поканата е била съвсем логична: „Меркел и Камерън имат сходни мнения по много от политическите въпроси, което има съответните последствия за Европа. Обединеното кралство и Германия поемат все повече съвместното ръководство на Северна Европа, докато Франция се превръща в духовен водач на Южна Европа. И макар Франция и Германия да са съседи в географски план, между тях липсва идеологическа близост“, казва Каланън.

Политологът Янис Емануилидис обаче отбелязва, че сътрудничеството между Берлин и Лондон си има граници: „Проблемът е, че Лондон успя в значителна степен да се самоизолира. Затова – Лондон е важен, но отношенията с Париж са по-важни, и ако трябва да се постигне напредък на европейско равнище и занапред ще са нужни компромиси, постигнати от Геррмания и Франция.“

Противопоставянето на Севера и Юга не би било конструктивно

При всички случаи е ясно, че в Европа Меркел вече не залага изключително и безусловно на Франция, както правеха някои от нейните предшественици. А от избухването на кризата насам новост е и неформалния алианс между финансово солидните държави в северната част на Европейския съюз. Независимо дали става дума за Финландия, Швеция, Холандия или Австрия – всички те искат оказваните от тях помощи на задлъжнелите държави на юг да не отидат напразно. Затова и съвместно оказват натиск за извършването на реформи и икономии. За незапознатите наблюдатели обаче нещата изглеждат така, като че ли само Германия настоява за такива мерки в Европа.

Общите интереси обаче не бива да водят до противопоставяния в Европа, препоръчва Янис Емануилидис: „Сигурен съм, че такова противопоставяне няма да е от полза за никого. И най-вече Берлин би трябвало да се стреми да го избегне“. От казаното дотук личи, че водената от Меркел европейска политика е станала по-комплексна и диверсифицирана, а партньорите й се променят в зависимост от ситуацията.