Европа на егоистичните скептици
Европейската комисия предлага квотен принцип за разпределяне на бежанците и се натъква на ожесточена съпротива. Квотната система обаче трябва да бъде въведена, твърди в коментара си за ДВ Кристоф Хаселбах.
Отхвърлянето дойде още преди ЕК да е представила предложенията си. Редица държави изпаднаха в паника само при мисълта, че евентуално трябва да приемат повече бежанци. По този начин досегашният регламент от Дъблин на практика се срина. Съгласно регламента от Дъблин, един бежанец трябва да подаде молба за убежище в страната от ЕС, на чиято територия стъпва за първи път. Поради географското си положение Италия, Гърция и Малта са най-тежко засегнати от бежанските потоци през Средиземноморието. Теоретично само няколко южни страни-членки на ЕС трябва да се грижат за почти всички подадени молби за политическо убежище. И те с основание се съпротивляват, докато много държави на Север не виждат причина да променят съществуващия регламент.
Възпиране чрез лошо отношение
Поради това, че бежанските потоци все повече се увеличават, някои особено силно засегнати държави започнаха да заобикалят регламента от Дъблин. Италия например мълчаливо пропуска бежанците на Север. Гърция и България съзнателно се отнасят лошо към бежанците в приемните лагери. Стигна се дори дотам, че правозащитни организации призоваха бежанците, устремили се на Запад, да не бъдат връщани обратно в тези две страни. По този начин те бяха „възнаградени“ за лошото си отношение към бежанците с намаляване на молбите за политическо убежище. ЕК трябваше всъщност да се погрижи за спазването на всички договорени стандарти. Великобритания и Ирландия са извън Шенгенското пространство и чрез Ламанша поставят още една бариера за защита от бежанците.
Чехия е приела 70 сирийски бежанци
На практика десетина страни-членки на ЕС приемат три четвърти от всички бежанци. В абсолютни цифри, Германия е номер едно, съотнесено към населението на Швеция. Натискът за справедливо разпределяне на бежанците сред всички европейски страни обаче нараства. Идеята на ЕК да разпределя бежанците на базата на броя на населението, БВП и квотата на безработица в отделните приемни страни е разумна. На първо време обаче тази идея едва ли ще може да се осъществи. Великобритания, Ирландия и Дания вече изразиха резерви, също както Полша, балтийските държави, Унгария, Чехия и Словакия. Някои от основанията са доста красноречиви. Чешкият премиер Бохуслав Сободка например заяви, че „отделните правителства знаят най-добре какво могат да допринесат за общата солидарност“. И гордо добави, че Чехия например вече е приела 70 сирийски бежанци. Седемдесет! Унгарският премиер Виктор Орбан пък обяви целия план на ЕК за „налудничав“ и обяви, че неговата страна не иска да се превръща в мултикултулно общество. Точка!
Всички искат да се барикадират
Интересното е, че всички правителства са единодушни, че ЕС трябва да подходи твърдо срещу каналджийските банди и да стори повече за спасяването на бежанците в Средиземно море. В действителност става дума не толкова за човешки живот, а за изграждането на щит. Британският вътрешен министър Тереза Мей поне откровено заяви, че ЕС трябва да връща лодките с бежанци обратно към Северна Африка. Подобно на австралийското решение, което според австралийския премиер Тони Абът „спасило живота“ на много хора, като ги държало далеч от Австралия. Европа обаче не може дори физически да се барикадира като Австралия. И не може да прокара подобна политика. По всяка вероятност броят на бежанците ще нараства още. ЕС естествено няма да може да приеме всички. Общността ще трябва да реагира с комбинация от мерки за развитие, възпиране и хуманитарна подкрепа. Проблемът за разпределянето на бежанците обаче си остава. Както географското положение на една страна не може да бъде решаващо за това, колко бежанци трябва да приема, така и миграционната политика не може да бъде само въпрос на великодушие от страна на отделни държави.
