Една важна българо-германска годишнина
Преди 135 години между България и Германия се установяват дипломатически отношения. По този повод потърсихме мнението на трима събеседници, които от десетилетия са ангажирани с българо-германските отношения, разказва Дойче веле.
Гернот Ерлер, депутат в Бундестага и председател на Германо-българския форум, изтъква, че от гледна точка на Германия две неща са на този етап особено важни за двустранните отношения: „Доверието в регионалната политика за стабилиризане, водена от София, и надеждата, че скоро ще се прояви вътрешнополитическа воля за действие, която най-накрая да задвижи дълго отлаганите реформи, особено в съдебната система и по отношение на борбата срещу корупцията и организираната престъпност“.
Дългогодишният германски посланик в София Валтер Левалтер също припомня, че членството на България в ЕС налага определени стандарти във вътрешната политика. „За да бъдем добри съседи в рамките на ЕС, трябва взаимно да се поддържаме. Това изгражда доверие“, казва дипломатът.
Възходи и падения
Гернот Ерлер посочва, че още от времето на Бисмарк двустранните отношения са изживявали както възходи, така и падения – с фази на взаимно разбирателство и периоди на отчуждение. В сферата на науката, образованието и културата обаче Германия и България открай време си сътрудничат последователно и успешно, казва Ерлер.
За историческите амплитуди в двустранните отношения говори и Валтер Левалтер: „През втората половина на XIX век, когато в борбата за свобода и независимост България намери своята форма на държавно управление, тя същевременно попадна в зоната на пресичащите се интереси на европейските сили. Нашите двустранни отношения тогава също бяха функция на създалото се напрежение. Германци и българи имаха много причини да изпитват братска близост едни към други, но тази близост имаше и своите сенчести страни, които особено драматично се проявиха във времето на националсоциализма“.
„Свързват ни общи ценности и цели“
Левалтер припомня и за отпечатъка, който сложи Студената война върху двустранните отношения. „Но след падането на Желязната завеса и най-вече след приема на България в ЕС, днес германци и българи могат невъзпрепятствано да изпитват братски чувства и да поддържат жив спомена за 135-те години двустранни отношения“, казва дипломатът. На същото мнение е и посланикът на България в Берлин Ради Найденов:
„България и Германия имат днес отлични отношения не само в двустранен план, но и като партньори в Европейския съюз и НАТО. Свързват ни общи ценности и цели, общи политики и перспективи за развитие. Днес ни свързва дори онова, което ни е разделяло в отделни периоди от миналото“, казва Ради Найденов.
Същевременно обаче между България и Германия все още има нерешени въпроси: България очаква германско „да“ за влизането в Шенген, германците са обезпокоени от притока на български и румънски мигранти, а напреженията около електроразпределителните дружества в България тревожат потенциалните външни инвеститори. Тези проблеми обаче не бива да се надценяват, смята Ради Найденов:
„Възможно е да има разлики във виждането и подхода при решаването на определени въпроси, но така е във всяка демократична страна. Тези различия, представяни понякога от политици и медии в популистки контекст, може и да създават краткотрайни ефекти върху обществените настроения, но в средносрочна и дългосрочна перспектива те са без значение. А въпросът за включването в Шенген и еврозоната е актуален, тъй като е важен елемент на европейската интеграция. Аз лично съм оптимист за присъединяването на България към тези структури.“
България в контекста на украинския конфликт
България и Германия са субекти и на европейската външна политика. Според Гернот Ерлер, който в момента заема много важната позиция на координатор на германското правителство за Русия, Средна Азия и страните от Източното партньорство, сегашните проблеми около Украйна са предизвикателство за всички еврочленки, в това число и за България: „Заедно трябва да стабилизраме Украйна, да покажем, че стоим рамо до рамо с източните държави-членки на ЕС и да склоним Русия към политически диалог. България, която в момента е почти изцяло зависима от енергийните ресурси на Русия, може да изиграе водеща роля в един бъдещ южен енергиен коридор. Страната би получила одобрение и подкрепа, ако реши да застане зад идеята за повече енергийна ефективност и употреба на възобновяеми енергийни източници“, казва Ерлер.
Ради Найденов вярва, че всеки демократично мислещ човек е солидарен с украинците, които се стремят към демокрация, правова държава и гарантирани човешки права в една суверенна модернизираща се страна: „Аз лично се надявам събитията в Украйна да катализират процеса на засилване на единството в Европейския съюз“, казва посланикът.
И Валтер Левалтер е на мнение, че напрежението около Украйна допълнително укрепва убеждението в предимствата на европейската интеграция: „Времената, в които границите на Европа се чертаеха и изместваха, ни научиха, че границите не бива да са толкова важни, че тяхното постепенно премахване ще помогне на хората да се разделят със старото мислене“.
