Дяволът носи Prada… Ама вие сериозно ли?

Изключителни благодарности към Мария Георгиева, че се съгласи да разкаже за едва стартиралия ни сайт какво е да си главен редактор на модно списание в България. Нека заедно надникнем зад кулисите на едно от най-успешните печатни издания у нас и по света :

Аз съм главен редактор на ELLE България. В масовата представа това означава: поне две секретарки, на които перманентно да крещя; поне един шофьор, пред когото надуто да мълча; поне стотина роклички, обувки и каквото още се сетите от най-новите дизайнерски колекции, от които да си избирам всеки ден; поне трима фотографи, които да се молят пред вратата ми; поне трийсет редактори, които да треперят, когато ме видят… Поне едно от тях да беше вярно!

Единствено очилата ми са Prada – не ставам май за Дявола, а?

Преди няколко седмици пристига екип на bTV в редакцията на ELLE България, за да снима част от работното ми ежедневие. Редакторката иска да повтори сцената от „Дяволът носи Prada”. “Моля ви, влезте към кабинета си с токчетата, операторът да снима само краката ви“, казва ми тя. Учудих се не само защото не бях с токчета. Винаги съм си мислила, че поне колегите са наясно как изглежда една редакция в телевизия, радио, вестник, списание… в България. Явно обаче силата на киното ражда митове със скоростта на циганка! Еле па, когато става дума за най-голямото модно списание в света, носещо френската марка ELLE (чете се „Ел“, нищо че някои все още го наричат „Еле“). Има 44 издания по света, 6,6 милиона копия месечно, 21 милиона читатели.

Ами тогава да си поговорим открито за българската версия на Дявола! Ще започна от началната сцена:

Бюрото на Дявола 🙂

Влизам в офиса с токчета и всички треперят!

Истината в моя случай е точно 3%. На два месеца веднъж ми се случва да тръгна за редакцията с токчета. Обикновено съм с дънки и кецове. Аууу, ужас! Ами не – така се чувствам комфортно. Поради същата причина дългата ми коса е перманентно вързана в кок, защото ми пречи. Употребявам я няколко пъти годишно, когато имам повод. Суетата не ми е проблем и се гордея с този факт!

Секретарки нямам. Срещите си ги записвам сама (не е чак толкова сложно, все пак!). Кафето също си правя сама. Носят ми обяд, защото често имам толкова много работа, че не мога да мръдна от компютъра. Децата си прибирам сама от училище и детска градина, нямам домашна помощница – сама готвя, чистя, пера и гладя. Сама си карам и колата! И не ме е срам, напротив!

Купчината ELLE от Италия

В кабинета ми е тишина. И редакторите си запазват час!

Ако бях лекар, може би щеше да е точно така. Но аз даже нямам кабинет! Споделям една огромна стая с редакторите, дизайнерите и арт директорката. Всички сме едно голямо семейство. Понякога е истинска лудница, но това е част от чара на професията. Тишината не ни е присъща. Нито редът, въпреки че сме само жени – по бюрата ни са струпани издания на ELLE от 44 държави по света, които всеки месец получаваме. Най-много се радваме на китайската тухла от 1000 страници, но така и не се научихме да я четем.

Част от антуража ни за снимки в студиото

В офиса има огромна стая с последните дизайнерски колекции. Какво да си облека днес?

Би било чудесно, но засега и една закачалка ни върши работа. Част от дрехите са на нея, останалите – пръснати в огромни торби около бюрото на модния редактор. Но тя не е нашият Дядо Коледа, колкото и да го вярвате вие, колкото и да го мечтаем ние. С тези дрехи и аксесоари, които се обновяват по няколко пъти седмично, работим. А после ги връщаме. Ако случайно има и една микроскопична точица – остатък от сенки, пудра или каквото и да било по дрехата – плащаме я. Защото в България схемата е следната: модните редактори не разполагат с мостри (единствено H&M дават такива), предназначени само за фотосесии, а вземат дрехите от самите магазини. И пак там ги връщат. Честито на клиентите след това (а не на екипа на ELLE, както вие убедено вярвате)!

И още нещо да вметна: вече всеки фотограф е оборудвал студиото с хартиен скоч и ножица за подлепване на обувки, ако случайно модният редактор си е забравил този важен материал. Обувките обикновено са най-ценни – с тях не се ходи, само се позира!

Рокля Armani и обувки Paul Smith – веднъж годишно за панаирите на суетата – годишните конференции на главните редактори на ELLE

Правят ни подаръци.

Тъй вярно! Последният ми подарък беше бутилка минерална вода. Не е смешно – цял половин литър! Лайфстайл редакторката ми пък веднъж получи чук. Съвсем истински! Пращали са ни още самобръсначка с две кивита, торта с обувка (която не се яде, не се и носи), тебешири и всякакви джунджурии, които са ни забавлявали искрено. Вярно е, че понякога получаваме и по-големи подаръци, но обикновено най-големите си ги правим сами – питайте кредитните ни карти 🙂

Цветните проби от корици и фотосесии са по стените на редакцията

На ревютата в Париж сме винаги на първия ред.

Факт! Единственият, който няма как да оспоря. Нормално е първите редове на Седмиците на модата да са запазени за най-голямото модно списание. По-точно за главните редактори на ELLE. Модните са малко по-назад. Другият факт, който не мога да отрека, е че пътуваме често извън България – малко повече от средностатистическия българин, но доста по-рядко отколкото колегите от големите издания на ELLE като британското, немското, американското, бразилското…

Денимът е най-най-любимата ми бизнес униформа!

В главата са ни само парцалки.

Честно ли? Писнало ни е от тях. Понякога не можем да си доставим дори средностатистическото удоволствие от шопинга, защото ни се налага по цял ден да работим сред дрехи, обувки, аксесоари, сенки, червила и какво ли още не…

Много повече се радваме на специалните си проекти и сериозните интервюта, които вадят на преден план далеч по-стойностни неща. Тези дни например приключихме един проект с талантливи хора с физически недъзи – художничка с детска церебрална парализа, сляп певец, глухоняма танцьорка, спортистка със синдром на Даун… Миналия месец направихме ексклузивно интервю с кубинеца Ерик Равело, който шокира света с една от най-креативните кампании в защита на децата – снимки на деца, „разпнати“ символично на кръст (в един от кадрите дори с обвинение срещу педофилията във Ватикана). Преди това, когато всички заговориха за мастектомията на Анджелина Джоли, не пуснахме съмнителна анонимна история с жена, която заради рака е загубила гърдите си (както направиха много други списания), а открихме канадката Кели Дейвидсън, която три пъти е водила битки с рака. Илюстрирахме интервюто й с реални снимки на разголения й гръден кош, където вместо гърди има красива татуировка. А докато всички обсъждаха топлес изявата на Таня Илиева от протестите, си направихме труда да поровим в историята и да открием разсъблечената Лада Карагьозова от зимата на 1997 г. и да потърсим причината защо голите моделки имат по-голям медиен успех на протестите по света.

Гордея се с момичетата, които работят в ELLE България, защото го правят наистина с акъла на жени, за които модата е забавление, а животът има ценности, за които трябва да се говори и пише. Всеки месец!

Корици от всички издания на ELLE по света

Знаменитостите ни козируват.

Няма да им го спестя – някои направо ни побъркват. С глезотия обаче, а не с подмазване. Има дни, в които се прибираме от студиото или интервю с мисълта, че трябва да ни се плащат „вредни“. Затова си направихме ритуал – торта след приключването на труден брой (добре де, след всеки брой!).

Закъсненията от час или два няма да ги споменавам – обичайна практика са. Дори задържането на самолет заради звездно успиване ни се е случвало на два пъти. Най-страшно е с каприза, наречен фотошоп. Повечето го искат в изобилие, но в крайна сметка не го получават, защото противоречи на политиката ни. Може би затова и един от най-трудните ни проекти беше да снимаме звезди без грим и фотошоп. И след това да им покажем, че в тези снимки има много повече чар, отколкото в позьорските фотошопирани кадри.

В Trump Towers се намира редакцията на ELLE. Не бързайте да завиждате – на турското издание, където често ходя.

На гости 🙂

Заплатите ни са астрономически.

Щом не ни подаряват Prada, Armani и Chanel през ден, значи ние получаваме толкова много пари, че можем да си ги купуваме в изобилие. В някои държави наистина е така, но у нас от модно списание никой не е забогатял. За справка – кредитните ни карти, които често остават на червено, защото и ние сме жени, и ние искаме (понякога!) да се поглезим. В редакцията е истински празник, когато пристигнат доставките ни от онлайн намаленията. И не носим непременно последните дизайнерски колекции, а всичко, което за нас е синоним на стилно, практично и изгодно. Защото сме все още в България.

За финал ще ви издам: единствено диоптричните ми очила са Prada. Купих си ги с намаление, но не защото марката ми е култ, а защото това беше единственият модел рамка, подходяща за астигматизма ми.

И ако след всичко това продължавате да вярвате, че Дяволът в България носи Prada, аз пак ще ви питам: ама вие сериозно ли?!