Децата на Сирия

Хиляди сирийски деца бягат от войната в родината си. Много от тях са съвсем сами на този свят. Някои са осиротели, други са изоставени. Живеят на улицата, а там опасността да станат жертва на издевателства е голяма, пише Дойче веле.

Седемгодишният Абдала напуска родината си преди няколко месеца. Момчето бяга от Сирия заедно с чичо си, след като семейството му загива при едно бомбено нападение. В продължение на няколо седмици Абдала живее с чичото в една черква, но после мъжът изчезва безследно, а седемгодишното дете остава съвсем само: „В моята родина се води война. Една бомба разруши къщата ни и нямаше къде да живея. Затова потеглих към Ливан“, разказва момчето.

Откакто в Сирия бушува война, все повече деца остават съвсем сами. Обединените нации изчисляват, че над 4 000 сирийски деца са били принудени да се спасяват в съседни държави – без родители или роднини.

Хиляди трагедии

По данни на УНИЦЕФ, само в Ливан има между 800 и 2 500 сирийски деца без придружител. „Едно сирийско момче беше цялото в кръв, когато пристигна в нашия дом за деца. Някой се беше опитал да го изнасили“, раказва Махер Табарани, ръководител на ливанския дом за деца „Home of Hope“. Момчето разказало още, че от два месеца живее на улицата, защото още с пристигането им в Ливан родителите му го изоставили. Мащехата му не го искала.

Повечето от изоставените или осиротели сирийски деца в Ливан са на възраст между 7 и 12 години. Тъй като не разполагат с никакви средства, те са принудени да работят, казва Ентъни МакДоналд, ръководител на ливанския клон на УНИЦЕФ. Той разказва, че сирийските деца, които започват работа някъде в провинцията, са изложени на насилия и издевателства. Бият ги, малтретират ги, принуждават ги да боравят с опасни за тях машини и уреди. Младите момичета пък често ги омъжват насила, казва още МакДоналд.

В обеднялата арменска общност Бурж Хамуд в близост до Бейрут сътрудниците на един социален център се опитват всячески да осигурят подслон на бездомните деца. Едно от тези деца е 13-годишният Иван от Алепо, който от година и половина живее в Ливан. Иван вече е работил в няколко магазина в ливанската столица. Работата била тежка, а шефовете му не винаги се отнасяли добре с него. Тийнейджърът започва работа още в ранни зори, преди началото на учебните занятия, а след училище продължава да работи до късно вечерта – по седем дни в седмицата, без почивен ден. Колко пари изкарва, не знае, защото току-що е постъпил в нов магазин. Но е доволен, че изобщо има работа.

Проблемът с образованието

„В нашия център има около 200 сирийски деца, които са принудени да работят“, казва Файруз Саламех, директорка на социалния център в Бурж Хамуд. Първата грижа на сътрудниците на центъра е да приберат децата от улицата и да им осигурят достъп до образование. Само че сирийските деца изпитват големи затруднения в ливанските училища, където математиката и природонаучните дисциплини се преподават на английски език.

Освен това държавните училища в Ливан са препълнени и не успяват да приемат всички сирийски деца-бежанци. По преценки на Комисариата на ООН за бежанците, близо 90% от всички сирийски деца-бежанци на възраст между 6 и 17 години не посещават училище поради недостиг на места в ливанските учебни заведения.