Безработните в Гърция получават помощи само за две години и мнозина не смогват да плащат здравните си вноски. Безплатното съдействие, предлагано от хуманитарни организации, е вариант, но не и решение на проблема, пише Дойче веле.
В клиниката на хуманитарната организация „Лекари на света“ в Атина пациентите не плащат такса за прегледа. И лекарствата са безплатни – набавянето им става чрез дарения. Медицинските сестри, лекарите и санитарите работят на доброволни начала – в свободното си време и без заплащане.
Константинос, който се придвижва с патерици, споделя, че освен болното коляно има и стомашна язва. „Цяло щастие е, че тук не трябва да плащам за лекарствата и прегледите“, казва той. 60-годишният Константинос е от пациентите, които поради липсата на средства нямат здравна осигуровка. „Получавах инвалидна пенсия, но после просто я спряха и ми казаха да си търся работа. Каква работа да започна, като съм инвалид?“, пита той.
Който не плаща, да боледува?
Без пенсия, без работа – в Гърция това означава и без пари за вноски в здравната каса. Безработните получават държавни помощи за максимум две години, оттам нататък не могат да разчитат на подкрепа – освен на помощ от семейството или на социалните кухни. Тези, които в продължение на години са без работа и поради това не могат да плащат вноските си в здравната каса, остават и без здравна осигуровка. Такава е съдбата на много гърци.
Теодорос Параскевопулос от гръцката опозиционна партия „Сириза“ бие тревога: „Три милиона души нямат здравни осигуровки, това е една четвърт от гръцкото население“. Гръцкото правителство твърди, че тази цифра е завишена, но дори да е така, не може да се отрече, че все повече хора остават без право на медицинско обслужване: не получават лекарства в аптеките, болниците не ги приемат.
Необходима е законова защита
Психотерапевтът Александрос Сувацис работи на доброволни начала поне по осем часа седмично в клиниката на „Лекари на света“. Знае предостатъчно истории за болни хора, за които държавните болници остават затворени: „Случаите стават все повече. При нас идват мнозина, предимно по-възрастни, които спешно се нуждаят от операция. Държавните болници отказват да ги приемат, защото нямат здравна осигуровка. Ако ние не им помогнем, ще трябва да понасят болките си“.
Теодорос Параскевопулос казва, че са му известни случаи на пациенти, които са починали, защото им е отказана здравна помощ в болница. Той настоява правителството незабавно да приеме закон, който да задължава болниците и лекарските кабинети да оказват медицинска помощ на хората без здравни осигуровки. Такъв закон трябва да се приеме спешно, защото въпросът е на живот и смърт, в буквалния смисъл на думата: „Време няма – нужни са незабавни мерки, за да може всеки човек да има правото на здравно обслужване“, категоричен е Параскевопулос.