Call on me: Най-секси видеото, правено някога
Ерик Придс изглежда, че напоследък винаги е в центъра на новините – след целият позитивен шум около неговите EPIC 4.0 представления, концентрирани около Opus – дълго чакана 19-тракова компилация, заглавия с неговото име продължават да изкачат едно след друго.
Наскоро излезе поредната интересна история, свързана с него – писател от Thump се опитал да открие танцьорите от видеото към „Call on me”. Тази песен, която е била сътворена в рамките на 30 минути, има много интересна предистория. Придс използвал песента на Стийв Уинууд Valetrie като основа за нея и когато я представил пред самия Уинууд, той бил толкова впечатлен от работата му, че презаписал вокалите, за да могат да се връзват по-добре с трака. За съжаление, вече почти няма шанс да чуете на живо песента, след като Придс не я е изпълнявал от 2005 година насам.
Културното значение на песента е значително – Ministry of sound пуска пълнометражно DVD с аеробика, наречено „Pump it up – the ultimate dance workout” с главни действащи лица танцьорите от „Call on me“, които представят аеробични съчетания под звуците на популярни денс песни. Това не е всичко. Тя предизвиква много пародии от страна на благотворителни организации, кралските моряци и дори ужасна метъл банда. …
В търсенето си на оригиналния състав Джош Бейнс намира Хюс Монфаради – режисьорът, отговорен за концепцията на видеото. Той бил предложен за тази работа от негов приятел, работещ в Ministry of sound.
„Виж, това е много добра възможност, ще бъде голям хит, трябва да го направиш“, казал той. „Написах много странна идея, за сексуална аеробика. Беше толкова просто“, споделя Монфаради.
„По време на подготовката, по време на снимките, след тях и дори по време на сглобяването на видеото, никой не си мислеше, че е прекалено, необикновено или даже еротично“, спомня си Хюс.
Това равнодушно отношение обаче не отговаря на реакциите към видеото, след като по време на радио интервю на Крис Евънс през 2004 г. дори тогавашният минисът председател на Обединеното кралство Тони Блеър, споделя: „За малко не паднах от фитнес уреда си, когато го видях за първи път“.
Колкото и мръснишко и сексуално да изглежда видеото, крайният продукт не би бил толкова запомнящ се без помощта на танцьорите, които са били събрани за създаването на тази бъдеща класика.
Австралийката Диан Бери, бринаците Лора Мор, Франки Уедж, Лора Джейн Смит, Роузи Хокинс, Лора Боули и аржентинецът Хуан Палбло ди Пасе са били наети с една и съща проста цел: да изглеждат и да се държат предизвикателно, секси и от време на време направо похотливо.
„Call on me” става едно от най-значителните произведения на 21-ви век, но заедно с това, представлява и префектен пример за физическа анонимност. Никой не е назован, но пък камерата обикаля залата, бавно фокусирайки се на гърдите и дупетата на всеки, като почти никога не се спира върху лицата им. Това е важно, защото показвайки участниците просто като сексуални обекти, напълно лишени от характер, си припомняме за нашата натура, която се стимулира просто гледайки човешка плът .
След като разговорът с режисжора води до задънена улица, трохичките ни довеждат единствено до Music Video Babes, уеб каталог, чиято единствена цел е да изброява жените, които са участвали в музикални видеа през годините. Последния спомен за повечето таньори от състава на „Call on me” лежи точно в този сайт, но пък те ще бъдат запомнени и с това, че успяха да събират хората, както емоционално, така и на дансинга.
И всеки път, когато тази песен зазвучава от радиото или от някоя плейлиста, тези кършещи се горещи и потни тела ще да навлизат в мислите ни.
